— Благодаря. — Цезар горчиво се усмихна.
— Истината има по-голяма стойност за мен, отколкото утешителните слова. — Сервилия спря да го масажира и седна на ръба на леглото. — Цезаре, разбирам, че този поземлен закон е донякъде в полза на нашия скъп Помпей: това и слепец би го видял. Но днес, когато тримата застанахте един до друг на рострата, вие подчертахте, че това е безкористен политически акт, имащ за цел да разреши една от постоянните дилеми пред римската държава — какво да се прави с уволнените войници.
Цезар я погледна изненадано.
— Ти си била там?
— Бях. Имам си едно много удобно скривалище между Курия Хостилия и Базилика Порция, така че никой не може да ме оприличи на Фулвия.
— И какво мислиш тогава се е случило на рострата? Между нас тримата, имам предвид.
— Може би появата на Помпей би се оценила просто като хитър политически ход. Но при изказването на Крас се почувствах като ужилена. Спомних си за онази далечна година, когато двамата бяха консули и един-единствен път се наредиха заедно, само че и тогава помежду им стоеше ти. Днес отново за пръв път от много време двамата не се гледаха с омраза, дори не се чувстваха неловко в присъствието на другия. Тримата сякаш сте създадени, за да бъдете заедно. Беше доста внушително! Тълпата много бързо забрави за Бибул, а това беше най-доброто. Признавам си, че и мен ме обзеха известни съмнения. Цезаре, ти не си сключил съюз с Помпей, нали?
— Разбира се, че не съм — излъга я той. — Договорът ми е само с Крас и други банкери. Но Великия не е глупак, дори ти го признаваш. Той има нужда от мен, за да осигури земя за ветераните си и за да ратифицира договорите, сключени на изток. По много причини Великия е пречил на Рим, вместо да му помогне. Всеки политик е свикнал да харчи твърде много държавни пари и да залага твърде много на отстъпките пред избирателите. Моята политика тази година, Сервилия, е да отведа далеч от Рим достатъчно голям брой пролетарии, така че да се намалят квотите на държавното зърно и да се облекчи хазната. Другото, което искам, е да реша въпроса с откупването на данъците. Освен това искам да продължа стореното от Сула и да попреча на провинциалните управители да гледат на териториите си като на частни имения, които принадлежат на тях, а не на Рим. Всичко това би трябвало да ме превърне в герой в очите на конниците.
Сервилия сякаш беше склонна да се заблуди, защото отговорът му изглеждаше убедителен. Но докато се прибираше, продължаваше да изпитва съмнения. Цезар беше хитър. И безскрупулен. Ако ставаше въпрос за политика, лесно би я излъгал. Той навярно беше най-блестящият ум, който Рим някога е създал; Сервилия го беше наблюдавала отстрани през дългите месеци, в които бе работил върху своя лекс агрария, и беше удивена колко ясна мисъл може да има човек. Цезар беше настанил стотина писари на горния етаж в Държавния дом, за да преписват на хартия това, което той в същото време диктуваше на друга група от писари с восъчни таблици. Това се казваше закон, който си тежи на мястото. Дори в самото му изготвяне организацията беше безупречна.
Какво да се прави, обичаше го. Беше готова да преглътне даже обидата, която й нанесе, отказвайки да се ожени за нея. Беше по-добре да гледа на него като на най-умния, най-надарения, най-способния човек, който Рим е създал. Подобни разсъждения все пак спасяваха гордостта й. Беше сигурна, че един Цезар не би се съюзил с парвеню като Помпей Пиценеца! Особено щом дъщеря му беше сгодена за младеж, чийто баща Помпей беше убил навремето.
Брут я чакаше.
Тъй като не беше в настроение да разговаря със сина си, Сервилия би желала просто да го отпрати: така правеше навремето. Но напоследък се отнасяше към него с по-голямо търпение, не защото Цезар я кореше, че се държи строго със сина си, а защото Цезаровият отказ навремето беше променил много неща. За пръв път разумът й не бе успял да се наложи над чувствата й и когато след онази кошмарна среща с любовника си се бе прибрала у дома, Сервилия не се беше сдържала и бе дала пълна воля на гнева и болката си. Цялата къща се разтресе като при природно бедствие, робите се изпокриха в миша дупка, а Брут се прибра в таблиния и безучастно я слушаше, докато тя изливаше яростта си. Най-накрая тя не издържа, втурна се при него и му обясни накратко какво мисли за Гай Юлий Цезар, който не искал да се ожени за нея, понеже била доказана прелюбодейка.