— Прелюбодейка! — беснееше тя, скубеше си косата, а лицето и вратът й вдъхваха ужас с жестоките си кървави белези от ноктите й. — Прелюбодейка съм била! С него и само с него! Но това не било достатъчно за Гай Юлий Цезар, чиято жена трябвало да бъде над всякакво подозрение! Можеш ли да повярваш? Аз съм била недостойна за него!
Да замесва сина си в проблемите си се оказа грешка, както Сервилия скоро след това сама се увери. Най-напред той се почувства още по-сигурен в годежа си с Юлия — щом като родителите им така и така нямаше да се женят, въпросът с общественото мнение, което би осъдило двойния брак, отпадаше. Римските закони бяха доста мъгляви, що се отнасяше до кръвосмешението, и въпросът, дали двамата годеници не са твърде близки роднини, за да сключват брак, се решаваше според разбиранията на засегнатите лица, а не според писаните закони. Според закона само брат и сестра не можеха да се женят. В случаите, когато племенник или племенница иска да се ожени за своята леля или съответно чичо, единствената пречка бяха традициите и общественото неодобрение. Обаче първи братовчеди много често сключваха брак. Затова и никой не би могъл да търси нарушение на правните и религиозните закони в един брак между Цезар и Сервилия, както и между Брут и Юлия. Обаче хората щяха да порицаят подобна арогантност! А Брут беше син на майка си. Той държеше обществото да одобрява делата му. Съществуването на извънбрачна връзка между майка му и евентуалния му тъст не беше чак толкова осъдителна: римляните бяха прагматични хора и възприемаха подобни случаи.
Но онази невъздържана реакция донесе и друга промяна: Брут се научи да гледа на майка си като на обикновена жена, а не както беше дотогава — на олицетворение на неоспоримата власт. Освен това започна да изпитва и презрение към нея. Брут не се беше освободил от страха, който Сервилия му внушаваше, но можеше по-лесно да живее с него.
Затова този ден тя му се усмихна, седна на стола и се приготви за дълъг разговор. Ех, поне кожата му да се беше поизчистила от акнето! Белезите под гъстата му брада сигурно бяха ужасяващи.
— Какво има, Бруте? — попита любезно Сервилия.
— Имаш ли нещо против да поискам от Цезар бракът ми с Юлия да се осъществи другия месец?
Майка му примигна.
— Какво се е случило?
— Нищо. Ние сме сгодени от няколко години, а Юлия вече е на седемнайсет. Много момичета сключват брак на седемнайсет.
— Това е така. Цицерон дори даде Тулия за жена на шестнайсет — но пък и Цицерон не е пример за подражание. И все пак, седемнайсет е приета възраст в средите на истинските римски аристократи. Никой от двама ви не се е разколебал — усмихна се Сервилия и дори му прати въздушна целувка, — така че защо не?
Брут отново се поддаде на властния й тон.
— Ти ли ще попиташ от мое име, мамо, или трябва аз да го сторя?
— Разбира се, че ти ще повдигнеш въпроса. Това е прекрасно! Сватба другия месец! С Цезар скоро може да станем дядо и баба.
Брут излезе от къщи и отиде да потърси Юлия.
— Попитах майка си дали има нещо против да се оженим другия месец — съобщи той на годеницата си, след като нежно я целуна и я отведе до кушетката, на която можеха да седнат един до друг — Тя много би се радвала. Затова ще попитам баща ти при първа възможност.
Юлия тежко преглътна. Колко много бе разчитала да й оставят още една година свобода! Но нямаше как. Пък и не беше ли по-добре така, както Брут й предлагаше? Колкото повече време минаваше, толкова повече би се противила вътрешно на сватбата си. Най-добре всичко скоро да свърши! Затова му отговори:
— Съгласна съм, Бруте.
— Мислиш ли, че баща ти ще иска да ни приеме сега? — попита с надежда Брут.
— Ами вече е тъмно, но той така или иначе никога не спи. Законът за земята вече е готов, но баща ми се е захванал с някаква друга важна задача. Стоте писари още са в къщата. Чудя се какво ще каже Помпея, ако узнае, че покоите й са се превърнали в държавно учреждение…
— Баща ти няма ли намерение да се жени отново?
— На мен не ми изглежда. Сигурна съм, че не желае да го изненада някоя нова Помпея. Той много обичаше майка ми.
— На мен пък ми се струва, че всеки мъж трябва да си има жена. Но иначе съм щастлив, че не се ожениха с мама. Майка ти толкова ли е била мила?