— Аз почти не си я спомням. Тя не беше чак толкова хубава, пък и баща ми по онова време рядко се задържаше в Рим. Но пък и не мисля, че татко е гледал на нея с очите, с които са свикнали повечето мъже да гледат на жените си. Майка ми е била по-скоро като сестра за него. Двамата са израснали заедно под един покрив и са били силно привързани. — Юлия стана. — Хайде да намерим баба. Винаги пращам нея, тя не се страхува от него.
— А ти страхуваш ли се?
— О, той никога не е бил груб с мен, дори и строг не е бил. Но е зает човек, а аз много го обичам, Бруте! Винаги оставам с усещането, че моите дребни проблеми не заслужават неговото внимание.
Аврелия обаче била настинала и си била легнала рано. Затова Юлия сама потропа на бащиния си кабинет.
— Татко, можеш ли да ни приемеш? — попита тя през вратата.
Цезар сам дойде да им отвори, усмихна им се, целуна дъщеря си по бузата и подаде ръка на Брут. Двамата млади присвиха очи от светлината: вътре в помещението бяха запалени множество маслени лампи.
— Каква изненада — посрещна той госта. — Малко вино?
Брут поклати глава, а Юлия се засмя.
— Татко — рече тя, — знам колко си зает, затова няма да ти отнемаме много време. Бихме желали да се оженим другия месец.
— Има ли някакъв конкретен повод? — попита Цезар Брут.
Той заекна.
— Ами, Цезаре, ние сме годеници вече близо девет години, а Юлия навърши седемнайсет. Не сме променили решението си и много се обичаме. Някои момичета се омъжват на седемнайсет. Юния скоро ще го стори, както казва мама. Също и Юнила. И те като Юлия са сгодени за млади мъже, а не за момчета на тяхната възраст.
— Вие да не сте си разрешили някоя волност? — попита Цезар.
— О, не, татко, разбира се, че не! — изчерви се Юлия.
— А може би искате да кажете, че ако не се ожените скоро, няма да се сдържите и ще си разрешите волност? — Той задаваше въпросите си като адвокат.
— Не, не става дума за това. — Брут видимо се засегна. — Дошъл съм с най-почтени намерения, Цезаре. Защо искаш да ни внушиш чувство за вина?
— Ни най-малко — отвърна му Цезар, сякаш въпросът изобщо не го интересува. — Но един баща е длъжен да попита за тези неща, Бруте. Откакто аз навърших пълнолетие, са изминали доста години, затова ревнувам дъщеря си и не съм склонен да я оставям току-така на друг. Съжалявам, ако съм те засегнал. Нямах намерение да обиждам никого. Но само един глупав баща не би задавал въпроси.
— Да, разбирам — измърмори Брут.
— Можем ли да се оженим? — настоя Юлия, която искаше съдбата й да се реши на минутата.
— Не — отговори Цезар.
Настъпи неловко мълчание. Юлия изпита облекчение. През цялото време баща й наблюдаваше единствено нея, сякаш реакцията на Брут беше без значение.
— Защо не? — попита годеникът.
— Казах на осемнайсет, Бруте. И щом съм го казал, значи съм го мислил. Моята бедна първа съпруга беше на седем, когато се оженихме. Тук не става въпрос, дали сме били щастливи или не. Просто оттогава съм си дал дума, че ако имам дъщери, те ще изживеят докрай детството си. Осемнайсет, Бруте. Осемнайсет, Юлия.
— Е, поне опитахме — отбеляза Юлия, когато вратата се затвори зад тях. — Не го вземай твърде навътре, Бруте миличък.
— Напротив, вземам го много навътре! — рече той и се разплака.
Юлия изпрати Брут до вратата, оставяйки го сам на страданията му, и се прибра в покоите си. Отиде в спалнята и свали бюста на Помпей Велики от мястото му на лавицата над леглото. Прегърна го и затанцува из стаята. Чувстваше се щастлива: все още беше негова.
Пътят до Палатина, където се намираше къщата на Децим Силан, даде време на Брут да се съвземе.
— Като си помисля, и аз бих предпочела да се ожениш тази година, вместо следващата — подвикна му победоносно Сервилия от дневната.
Брут влезе при майка си.
— Защо?
— Ами защото ако се ожениш догодина, сватбата ти ще засенчи тази на Юния с Вация Исаврик.
— Тогава ще те разочаровам, мамо. Цезар отказа. Трябвало да навърши осемнайсет.
Сервилия учудено го изгледа:
— Какво?
— Цезар не се съгласи.
Тя свъси вежди.
— Колко странно! И защо така?
— Нещо във връзка с първата му жена. Била само на седем, така ни обясни. Затова Юлия трябвало да навърши осемнайсет.
— Що за глупости са това!
— Той е патерфамилиас, мамо, ще прави, както намери за добре.
— Да, това е така, но точно този патерфамилиас нищо не прави без причина. Какво ли е намислил?