— Аз лично повярвах на думите му, мамо. Макар че в първия миг беше доста груб: искаше да разбере дали ние с Юлия сме… сме…
— Така значи? — Сервилия го стрелна с поглед. — А вие „сте“ ли?
— Не!
— Да си призная, щях да падна от стола, ако беше казал „да“. Липсва ти самочувствие, Бруте. Трябваше да му кажеш „да“. Тогава нямаше да има друг избор, освен да ви остави да се ожените.
— Да сключим брак, чиято святост е била накърнена! Това е под нашето достойнство! — тросна й се синът й.
Сервилия демонстративно му обърна гръб.
— Понякога, синко, ми напомняш на Катон. Върви си!
В известен смисъл решението на Бибул да обяви всички дни за събрание през годината за празници (празниците между другото можеха да се използват за търговия и други дейности, като например съдебни заседания) си имаше и добрите страни. Две години по-рано тогавашният консул Пупий Пизон Фруги бе прокарал закон, лекс Пупия, с който се забраняваше сенатът да се събира на ден за събрания1. Целта на закона беше да се ограничат правомощията на първия консул, които пък се подсилваха от приетия преди това закон на Авъл Габиний, забраняващ нормалните сенатски заседания през целия месец февруари — когато управлява вторият консул. Тъй като повечето януарски дни се случваха „дни за събрания“, благодарение на Пизон Фруги сенатът не можеше да заседава на тях.
Цезар се нуждаеше от народното и плебейското събрание. Нито той, нито Ватиний можеха да прокарват своите законопроекти през Сената, който можеше да препоръча даден закон за гласуване, но не и да го гласува вместо народа. Как тогава да се заобиколи решението на Бибул всеки ден, позволяващ свикване на народното събрание, да бъде обявен за празник?
За целта Цезар свика колегията на понтифексите и нареди на така наречените петнайсет познавачи на светите тайнства да прегледат свещените пророчески книги и да потърсят има ли доказателства, че точно през тази година дните за събрания следва да бъдат обявени за празници. В същото време главният авгур Месала Руф свика колегията на авгурите и като резултат се прие, че Бибул е надхвърлил правомощията си на авгур; не можело сам човек да налага религиозни възбрани върху свикването на народното събрание.
И така, докато предварителните заседания, обсъждащи закона за земята, продължаваха, Цезар реши да постави на дискусия и проблема с ратифицирането на Помпеевите договори с източните царства. Със завидна ловкост той свика Сената на заседание към края на януари на ден за събрания: което беше законно, стига точно по това време да няма насрочено народно или плебейско събрание. Когато четиримата народни трибуни, принадлежащи към фракцията на добрите люде, хукнаха да свикват плебейското събрание и така да попречат на Цезаровия план, те изведнъж се оказаха задържани от младежите от Клодиевия кръг; Клодий имаше защо да търси благоволението на човек, от когото зависеше дали ще стане плебей или не.
— За нас е въпрос от първостепенна важност да ратифицираме споразуменията и спогодбите, сключени от Гней Помпей Велики на изток — рече Цезар пред събранието. — Ако спогодбите включват ежегоден данък от страна на нашите съседи в Азия, то той трябва да бъде одобрен от римския Сенат, от народното събрание или от плебейското събрание. Външните дела обаче никога не са били прерогатив на народното и плебейското събрание, тъй като обикновените граждани не разбират нищо от външна политика. Двете години на инерция от страна на Сената са се отразили крайно неблагоприятно на хазната, затова и аз съм твърдо решен да сложа край на това протакане. Данъците от провинциите бяха определени твърде високи заради азиатските публикани, които в израз на протест, задето очакваме прекалено много от тях, не платиха нищо. Конфликтът беше разрешен, но приходите, които получаваме от своите провинции, далеч не са единствените, на които можем да разчитаме от страна на източните народи. Из новозавоюваните римски територии или клиентните ни държави управляват царе и деспоти, които са се съгласили да плащат значителни суми на Рим, само и само да гарантираме техните граници. Вземете например Дейотар от Галатия, който сключи договор с Гней Помпей, предвиждащ годишен данък от петстотин златни таланта — пари, които ще започнат да идват в хазната, щом ратифицираме договора. С други думи, като отказва да узакони постигнатото, Рим само до този момент е изгубил хиляда таланта злато, и то само от страна на Галатия. А колко други са наши съседи, клиенти или подопечни владетели: Сампсикерам, Абгар, Хиркан, Фарнацес, Тигран, Ариобарзан Филопатор, заедно с други принцове от бреговете на Ефрат. Всички те са се съгласили да плащат щедри суми, но никой не отива да ги събере, защото сключените договори още не са ратифицирани. Рим е много богат, но трябва да стане още по-богат! Само за да умиротвори и възстанови Италия, на Рим са му нужни много по-големи приходи, отколкото разполага в момента. Привикал съм ви всички тук, с цел да не прекратяваме дискусията, докато не прегледаме всички договори и не изслушаме всички възможни възражения.
1
За да се избегне излишното натрупване на специфични латински термини, понятията се опростяват и оттам се стига до лека двусмислица: оригиналният термин за „ден за събрание“ всъщност е „ден за комиции“, т.е. ден, на който според римските обичаи и в зависимост от това, дали дните са „на добър или лош късмет“ (фасти и нефасти), могат да заседават трибутните или центуриатните комиции: двете форми на народното събрание. Тъй като подобни заседания не могат да се провеждат в празник, Бибул на практика забранява свикването на народното събрание изобщо през годината. Но забраната не се отнася за сенатските заседания. — Б.пр.