Но всичко това изглеждаше като невинна игра в сравнение с борбата, която щеше да се разгори в народното събрание при гласуването на поземления закон. Изискваният от закона срок беше изтекъл, необходимият брой предварителни заседания, на които да се обсъдят текстовете, бяха проведени, Цезар беше в правото си да свика трибутните комиции на заседание на осемнайсетия ден от февруари, нищо че по това време фасциите, олицетворяващи върховната власт, се държаха от Бибул.
До въпросната дата всички Помпееви ветерани, избрани да гласуват, се бяха появили в Рим и дадоха необходимата подкрепа за лекс Юлия агрария. На Форума се събраха толкова хора, че Цезар дори не направи опит да проведе гласуването в Кладенеца на комициите. Вместо това се качи на площадката пред храма на Кастор и Полукс и премина към гласуване без излишни условности. Достатъчно бе Помпей в качеството си на авгур да прецени знаменията, Цезар в качеството си на върховен понтифекс да прочете нужните молитви, и дойде ред да се тегли жребият в какъв ред ще гласуват трибите. Слънцето едва се бе показало над билото на Есквилинския хълм.
Щом се падна на избирателите от триба Корнелия първи да гласуват, добрите люде нанесоха своя удар. Предшестван от ликторите си, нарамили сноповете пръчки в знак на властта му, Бибул си проправи път през множеството, последван от Катон, Ахенобарб, Гай Пизон, Фавоний и четиримата народни трибуни, които му се подчиняваха: сред тях и Метел Сципион. Ликторите се спряха в подножието на стълбите към храма, а Бибул мина покрай тях и застана на най-ниското стъпало.
— Гай Юлий Цезар, ти не държиш фасциите! — изкрещя той. — Това заседание е незаконно, защото аз, действащият консул за месеца, не съм дал съгласието си за неговото провеждане! Разпусни веднага събранието или ще те дам под съд!
Едва бе изрекъл последната дума, когато тълпата нададе рев и се втурна напред — толкова бързо, че на народните трибуни дори не им остана време да наложат своето вето; а и да са го произнесли, никой не ги чу. Бибул, който отдавна си го беше просил, бе замерян с всякакви боклуци, а когато ликторите го наобиколиха, неприкосновените им личности изведнъж станаха обект на всеобщо посегателство. Гражданството се залови и с неприкосновената личност на втория консул, който изяде не един и два плесника, последван от предания Катон; останалите защитници на идеята своевременно се отдръпнаха. Най-накрая някой изля кофа с нечистотии върху главата на Бибул. Докато тълпата се заливаше от смях, Бибул, Катон и ликторите хукнаха да се спасяват.
Лекс Юлия агрария беше приет с такова убедително мнозинство, че всъщност гласуваха само осемнайсет триби: тяхното единодушие правеше безсмислен избора на останалите седемнайсет. Оттам нататък стана въпрос как да се попълни съставът на поземлената комисия. Имената бяха предлагани от Помпей и включваха не една и две познати личности: Варон, Цезаровия зет Марк Аций Балб, както и най-големия капацитет в римското свиневъдство Гней Тремелий Скрофа; втората комисия, съставена от бивши консули, които да наблюдават дейността на първата, включваше Помпей, Крас, Месала Нигер, Луций Цезар и Гай Косконий (който между другото никога не е бил консул, но заслужаваше поощрение).
Убедени в своя успех след смайващата проява на публично насилие по време на незаконно свикано заседание на народното събрание, добрите люде се опитаха още на другия ден да свалят Цезар от власт. Бибул свика Сената на закрито заседание и показа на всички натъртванията си. Като допълнителни аргументи бяха показани раните и синините на Катон и ликторите.
— Аз дори няма да се опитвам да дам Гай Юлий Цезар под съд по обвинение в подстрекателство към насилие! — обясняваше разгорещено Бибул. — Би било безсмислено, никой няма да събере смелост да го признае за виновен. Решението, което искам, е по-добро и съвсем окончателно! Искам Сенатус Консултум Ултимум! Но не обикновен указ за извънредно положение, като онзи, наложен против Гай Гракх! Искам да се обяви такова състояние на обществена опасност, при което аз да бъда назначен за диктатор до деня, когато общественото насилие не бъде окончателно премахнато от Форум Романум, а Цезар не бъде прогонен завинаги от Италия! Няма да се задоволя с половинчати мерки като онези, с които се задоволявахме, докато Катилина окупираше Етрурия! Искам всичко да бъде свършено, както трябва! Аз ще бъда законно избран диктатор, а Марк Порций Катон ще бъде началник на конницата! Оттам нататък аз ще решавам какви мерки да предприема. Така никой сенатор не би могъл да бъде обвинен в държавна измяна, и никой не би могъл да търси съдебна отговорност от законно назначения диктатор за мерките, които той е сметнал за необходими в името на реда. Искам да се проведе гласуване!