Защо всички си въобразяваха, че могат безнаказано да обиждат Цезар? Е, кой знае, може би това, което щеше да се случи сега с Цицерон, ще им докаже, че не са прави. Той имаше много начини да отвърне на ударите. Единствената причина да не го стори досега, бе, че веднъж поел по този път, може би нямаше да има кой да го спре.
Пръв пристигна Публий Клодий. Пое жадно чашата с вино, която Цезар му подаде, и седна. Пак се изправи, пак седна, започна да се върти на стола.
— Ти на едно място не можеш ли да стоиш? — попита го Цезар.
— Не ми е приятно.
— Постарай се.
Клодий усещаше, че го чака някоя приятна новина, затова наложи на тялото си да стои неподвижно, но колкото и да се владееше, един орган не се подчиняваше: устата му, под която напоследък стърчеше дълга козя брада. Долната му устна постоянно шаваше нагоре-надолу, от което пък брадата ту провисваше надолу, ту щръкваше напред. Цезар сякаш не можеше да откъсне поглед от необичайната картина пред себе си накрая избухна в оглушителен смях. Странното с Цезар беше, че смехът му не дразнеше Клодий по начина, по който му лазеше по нервите например смехът на Цицерон.
— За-що — попита на пресекулки Цезар, — толкова държиш на тази смехотворна украса?
— Всички носим такива — отговори Клодий, все едно това беше достатъчно обяснение.
— Забелязал съм. С изключение на братовчед ми Антоний.
Клодий се изхили.
— При бедния Антоний просто не израсна, както трябва. Горкият много се отчая. Вместо напред брадата му стърчеше нагоре и постоянно му гъделичкаше носа.
— Мога ли да предположа защо толкова държите на приликата с козлите?
— О, мисля, че не е трудно да се сетиш, Цезаре.
— За да дразните добрите люде.
— Както и всички други, които са достатъчно глупави, за да се обиждат.
— Аз обаче настоявам да се обръснеш. И то веднага, Клодий.
— Ако ми кажеш поне една сериозна причина! — тросна му се той.
— За един патриций може да е хубаво да бъде ексцентричен, но плебеите не са с такова самочувствие, за да го правят. Плебеите са длъжни в по-голяма степен да се съобразяват с обществения морал.
Широка усмивка озари лицето на Клодий.
— Искаш да кажеш, че имам съгласието на понтифексите и авгурите?
— О, да. Подписано, подпечатано и предадено лично на мен.
— И то при условие, че Целер още е тук?
— Целер нищо не посмя да каже.
Клодий остави чашата и стана.
— Най-добре да потърся Публий Фонтей — моя осиновител.
— Седни си на мястото, Клодий! Новият ти баща вече идва насам.
— Значи мога да стана народен трибун! Най-великият в римската история!
Скоро след това на вратата се показа още една козя брада: тази на Публий Фонтей. Младежът не скри удоволствието си, когато му съобщиха, че той, двайсетгодишният никаквец става баща на трийсет и две годишен сенатор.
— Склонен ли си да освободиш Публий Клодий от бащината си власт и да обръснеш това нещо от лицето си? — попита Цезар.
— О, да, разбира се, Гай Юлий, както пожелаеш!
— Чудесно! — Цезар стана, за да посрещне Помпей.
— Какво е станало? — попита леко разтревожен Помпей, а видът на двамата младежи с кози бради засили подозренията му. — Май наистина е станало нещо.
— Нищо лошо, Велики, можеш да ми вярваш — успокои го Цезар и отново седна на мястото си. — Просто се нуждая от услугите на авгур и си помислих, че ти ще пожелаеш да се отзовеш.
— Когато имаш нужда, Цезаре. Но за какво съм ти?
— Ами както съм сигурен, че знаеш, Публий Клодий от известно време проявява желание да се лиши от патрицианския си статут. Това е неговият осиновител Публий Фонтей. Бих се радвал церемонията по осиновяването да се осъществи още днес, а ти да бъдеш авгурът.
Помпей не беше глупав. Много преди Цезар да му обясни, той вече знаеше за какво става дума. И той беше сутринта на Форума, при това се беше засегнал още повече, защото в този момент всяка обида по адрес на Цезар автоматически се прехвърляше и върху него. В продължение на години се беше съобразявал с колебанията и игрите на Цицерон, нищо че беснееше всеки път, когато той идваше да го моли за помощ и закрила. Страшен спасител на родината, няма що! Нека това самовлюбено създание най-после разбере какво означава да търпиш лишения! Как щеше да се разтрепери, щом научи за промяната около Клодий!