— Радвам се, че мога да помогна — прие поканата Помпей.
— Тогава нека се срещнем отново в Кладенеца на комициите след час — подкани ги Цезар. — Дотогава ще успея да събера ликтори от трийсетте курии и всичко ще бъде готови. А вие ще дойдете обръснати.
Клодий се задържа на вратата.
— Всичко веднага ли ще стане, Цезаре, или ще чакам още седемнайсет дни?
— До изборите за народни трибуни остава половин година, Клодий, какво значение има? — засмя се Цезар. — Но за да сме абсолютно сигурни, ще проведем още една церемония след два пазарни интервала. — Той изведнъж се сети за нещо. — Надявам се все пак да зависиш само от себе си. Да не се окаже, че още си под опеката на Апий Клавдий?
— Не, той не е мой патерфамилиас от деня, в който се ожених.
— Значи няма да има никакви пречки.
Нямаше. Малцина бяха знатните римляни, дошли да присъстват на церемонията по „отричането“, придружена с молитви, религиозни песни, поднасяне на жертви и разни други архаични ритуали. Публий Клодий, допреди броени мигове член на патрицианския род Клавдии, стана за няколко минути член на плебейския род Фонтеи, след което си възвърна родното име и се оказа отново член на рода Клавдии, но на негов нов плебейски клон, при това напълно различен от този на Марцелите. В действителност Публий Клодий създаде нова знатна фамилия. Лишена от правото да участва в религиозната церемония, Фулвия стоеше възможно най-близо и щом всичко свърши, се присъедини към съпруга си, за да започнат двамата своята триумфална обиколка на Форума: нека всички знаят, че на следващата година Клодий ще е народен трибун и че дните на Цицерон като римски гражданин са преброени.
Цицерон научи всичко това в една малка крайпътна кръчма в Трес Таберне, малко селище по пътя към Анций. Там се засече с младия Курион.
— Скъпи приятелю — поздрави го Цицерон и го отведе в малката стаичка за почетни гости. — Единственото, което ме натъжава, задето те виждам пред себе си, е, че твоето отсъствие от Рим означава, че не си подновил своите забележителни изказвания срещу Цезар. Какво се е случило? Миналата година беше толкова разговорлив, а тази си се умълчал като риба.
— Омръзна ми — отговори със зле прикрита досада Курион; едно от лошите неща, когато търсиш благоволението на добрите люде, е, че трябва да общуваш с хора като Цицерон. Нямаше как да обясни на Цицерон, че е спрял кампанията си против Цезар, защото Клодий го е спасил от финансово затруднение и в замяна му е наложил да мълчи. Но тъй като сметна случая за подходящ да си изкара злобата върху Цицерон, любезно се съгласи да му направи компания и дори послушно се съобразяваше с темите, които се струваха интересни на знатния му събеседник. Накрая уж между другото му подхвърли:
— Какво мислиш за придобития плебейски статут на Клодий?
Ефектът бе по-силен, отколкото се беше надявал. Цицерон пребледня и се вкопчи в масата.
— Какво каза? — прошепна спасителят на републиката.
— Че Клодий е станал плебей.
— Кога?
— Преди няколко дни. Ще трябва да си наемеш носилка, Цицероне, явно пътуването ти отнема много време. Аз самият не съм бил свидетел на церемонията, но Клодий всичко ми разказа. Много е доволен. Говори, че ще се яви на изборите за трибуни. Аз самият не виждам защо изобщо си струва да го прави, след като единственото му намерение е да си отмъсти на теб. Като го видях, най-напред превъзнасяше Цезар до небесата, защото той му бил осигурил законовия акт, а в следващия миг започна да ми обяснява как ще премахне всички Цезарови закони. Ама то какво друго да очакваш от Клодий!
Лицето на Цицерон възвърна за миг цвета си, но после така почервеня, че Курион се изплаши да не вземе човекът да умре пред очите му.
— Цезар го е направил плебей?
— В същия ден, в който ти се изпусна по негов адрес на делото срещу Хибрида. По обяд всичко беше мирно и тихо, три часа по-късно Клодий търчеше да съобщи на всички, че се е сдобил с плебейски статут. И че ще те съди.
— Свободата на словото е мъртва! — заключи с трагичен тон Цицерон.
— Ами ти чак сега ли го разбираш? — ухили се надменно Курион.