Бибул се обърна към Катон:
— Ти имаше специална задача, Катоне. При всеки възможен случай ще предизвикваш Цезар, така че рано или късно да не се сдържи и да те прати в Лаутумиите. Цезар по-лесно се ядосва, когато начело на агитаторите стоите ти или Цицерон. Когато имаме възможност, ще нагласяваме предварително нещата, така че на Форума да има наши хора, които да подкрепят теб и да охулят противниците. Слабото звено при тях е Помпей. Всичко, което правим, ще има за цел да му докаже колко е уязвим.
— А ти кога смяташ да се прибереш у дома си? — заинтересува се Ахенобарб.
— Втория ден преди идите — денят между празниците Мегалезия и Цериала. Тогава Рим е пълен с гости от провинцията, а на Форума ще е пълно със зяпачи. Няма смисъл да правим всичко това, ако не сме в състояние да привлечем широко внимание.
— И наистина ли мислиш, че всяка публична дейност ще се прекрати, щом се оттеглиш в дома си? — попита Сципион.
Бибул повдигна вежди.
— Искрено се надявам, че не! Цялата работа е да принудя Цезар и Ватиний да прокарат своите закони при доказано наличие на неблагоприятни поличби. Това означава, че сме в правото си да обявим законите им за нищожни. Да не говорим, че можем и да ги съдим за държавна измяна. Не ви ли звучи прекрасно Цезар да бъде осъден за държавна измяна?
— Ами ако Клодий стане народен трибун?
— Не виждам това с какво ще промени нещата. Нямам представа защо, но Клодий ненавижда Помпей. Ако догодина бъде избран, той ще е наш съюзник, а не неприятел.
— Но той се е заканил и на Цицерон.
— Пак питам: какво ни засяга нас това? Цицерон не е част от нас, той си остава чуждо тяло. Богове, бих гласувал в полза на всеки закон, който да му забранява да се представя за спасител на родината! Човек би си помислил, че Катилина е бил по-опасен от Ханибал и Митридат, взети заедно.
— Но ако Клодий тръгне да съди Цицерон, значи някой ден ще обвини и теб, Катоне — напомни Гай Пизон.
— Как би могъл? — попита Катон. — Единственото, което съм направил, е да изкажа мнение в Сената. Аз със сигурност не съм бил действащ консул, дори не бях станал още народен трибун. Забелязвам, че свободата на словото е под заплаха, но все още в таблиците не е записан закон, забраняващ на човек да си изкаже мнението пред Сената.
Ахенобарб обаче извади на светло най-голямото затруднение.
— Аз виждам как можем да обявим законите, прокарани до края на годината от Цезар или Ватиний, за нищожни. Но за целта най-напред трябва да си осигурим мнозинство в Сената. Това означава, че догодина и на двете консулски кресла трябва да седнат наши хора. Но кого ще успеем да наложим за консул, а също така и за градски претор? Разбирам, че Метел Непот щял да напуска Рим, за да лекува мъката си, значи той отпада. Аз ще бъда претор, ще бъде претор и Гай Мемий, който ненавижда до смърт вуйчо си Помпей. Но кои ще станат консули? Филип е на страната на Цезар. Гай Октавий също, той е женен за племенницата на Цезар. Лентул Нигер няма да успее да спечели изборите. Нито пък малкият брат на Цицерон Квинт. А онези, които са били претори преди повече време, изобщо нямат шансове.
— Прав си, Луций, трябва да наложим свои хора на консулските длъжности — мрачно се съгласи Бибул. — На изборите ще се яви Авъл Габиний, а също и Луций Пизон. И двамата са с единия крак в лагера на популарите, и двамата се радват на популярност сред избирателите. Остава ни да убедим Непот да остане в Рим, да се кандидатира най-напред за авгур, а сетне и за консул. А другият ни кандидат най-добре нека бъде Месала Руф. Ако не намерим куриатни магистрати, склонни да ни съдействат, няма да успеем да премахнем Цезаровите закони.
— Ами какво ще кажете за Арий? Той е доста разочарован от Цезар, защото както разправят слуховете, Цезар отказал да подкрепи кандидатурата му за консул — съобщи Катон.