— Много е стар и не се ползва с голям авторитет — отвърнаха му с пренебрежение останалите.
— Аз пък чух нещо друго — обади се Ахенобарб, засегнат, че не споменаха неговото име за евентуален авгур.
— Какво? — попита Пизон.
— Че Цезар и Великия смятали да поканят Цицерон да заеме мястото на Косконий в комисията на петимата. Как пък се случи Косконий точно сега да умре! Цицерон ще им е от по-голяма полза.
— Цицерон е твърде голям глупак, за да приеме — изсумтя Бибул.
— Дори ако любимият му Помпей го помоли?
— Доколкото знам, в момента Помпей му е всичко друго, но не и любим — изсмя се Гай Пизон. — Цицерон е разбрал кой е гледал ауспициите при осиновяването на Клодий!
— Човек би рекъл, че това е най-яркото доказателство колко нищожно е мястото на Цицерон при настоящото разпределение на силите — отсъди Ахенобарб.
— Е, Атик пуснал слуха как самият Цицерон обяснявал, че на Рим му ставало лошо от него!
— Тук е познал — театрално въздъхна Бибул. Добрите люде се разделиха в приповдигнато настроение.
Марк Калпурний Бибул произнесе тържествена реч от рострата, с която обяви желанието си да се оттегли в дома си, за да наблюдава небето. Тъй като точно по това време протичаха пролетните игри, Форумът беше изпълнен с народ, но Цезар предпочете да не отвръща публично на предизвикателството. Вместо това свика Сената на заседание и даде ход на дебатите при затворени врати.
— Марк Бибул напълно коректно прибра своите фасции в храма на Венера Либитина, където те ще останат до майските календи. Тогава аз ще ги извадя, както ми се полага по право. И все пак подобни акции са недопустими в години, когато римското предприемачество е заплашено от разруха. Мой дълг пред римските избиратели е да доведа докрай мандата, който те са ми дали, а също така са дали на Марк Бибул, за да управлявам. Ето защо аз няма да се откажа да управлявам. Предсказанието, което Марк Бибул цитира от рострата, ми е добре познато, затова имам и два съществени аргумента срещу интерпретацията на Марк Бибул: първото е, че не става ясно коя точно година ще се появи небесното знамение, и второто — че самото предсказание може да се изтълкува по четири различни начина. Така че докато петнайсетте познавачи на светите тайнства не са се запознали със случая и не са провели свое собствено разследване, аз приемам, че акцията на Марк Бибул е невалидна. За втори път той си присвоява правото сам да тълкува римските традиции според собствените си политически амбиции. Подобно на евреите ние гледаме на религията като на част от държавата и вярваме, че държавата не може да благоденства, ако накърняваме религиозните закони и обичаи. Ние обаче единствени поддържаме законови отношения с боговете, единствени сме в правото да водим преговори с тях и да настояваме за отстъпки. Това, което е важно за нас, е да поддържаме постоянна връзка с боговете, като не ги подтикваме да се отдръпват от нас. Това от своя страна ние ще постигнем най-лесно, когато изпълняваме своята част от сключения договор, а именно да вършим всичко по силите си в полза на римското благоденствие и преуспяване. Действията на Марк Бибул са насочени в обратната насока, затова и боговете няма да са му благодарни. Той ще умре далеч от Рим, лишен от приятели и утеха.
Ако само Помпей не изглеждаше толкова посърнал! След такава продължителна и славна кариера като неговата човек би очаквал той да знае, че животът не е само усмивки! Но той продължаваше да се държи като разглезено дете. Иска всичко да върви като по мед и масло. Очаква нещата да се наредят така както той ги иска и всички единодушно да одобряват стореното.
— На Сената приляга да реши каква посока да поема аз — продължи да обяснява първият консул. — Ще искам гласуване. Онези, които са на мнение, че в града трябва да се прекратят всякакви дела от публичен характер, защото вторият консул се е оттеглил в дома си, за да наблюдава небето, нека застанат вляво от мен. Онези, които са на мнение, че поне до произнасянето на петнайсетте по въпроса управлението трябва да изпълнява нормално своите функции, нека минат вдясно. Няма повече да ви моля да проявите загриженост и любов към Рим. Назначени отци, разделете се и гласувайте.
Залогът изглеждаше твърде висок, шансовете за успех — твърде ниски. Цезар обаче си бе направил сметката, че трябва да избърза, преди овцете в Сената да са осъзнали истинската тежест на Бибуловия акт: колкото повече време им оставеше, толкова по-вероятно ставаше останалите да се подведат по идеята на втория консул. Ако нанесеше своя удар сега, Цезар можеше да разчита на по-голям успех.