Но резултатът от гласуването смая всички: почти всички сенатори минаха вдясно от Цезар, доста ясен знак за раздразнението им от лекомислената постъпка на Бибул: той наистина си бе поставил за цел да победи Цезар с цената на пълното унищожение на Рим. Малцината добри люде, които не се огънаха и застанаха вляво, бяха като попарени.
— Изказвам сериозен протест, Гай Цезар! — извика от стола си Катон, щом всички заеха местата си.
Помпей, който се зарадва на тази победа на трезвия разум и патриотизма, се обърна към Катон и заканително му размаха пръст.
— Сядай си на мястото и си затваряй устата, лицемер с лицемер! Ти за какъв се мислиш? Кой те е назначил теб за съдник? Ти не си нищо друго, освен един бивш народен трибун, който дори и претор няма да стане!
— Ох, ох, ох! — присви се театрално Катон, сякаш го бяха намушкали с нож в корема. — Слушате ли какво ви говори великият Помпей, който стана консул, преди да има право дори народен трибун да се пише! Ти за какъв се мислиш? Май сам не знаеш. Е, нека аз ти обясня! Ти си противоконституционна, безпринципна, чуждоземна смесица от безочие и капризи, ето какво си ти! Колкото до това, кой си, ти си един гал, който разсъждава като гал, касапин, син на касапин, кариерист, който търси благоволението на патрициите, за да му дадат някоя аристократка за жена, конте, което обича да се кичи, за да въздиша по него тълпата, източен деспот, който обича разкоша на палата си, цар, който се държи като царица, оратор, способен да приспи овцете на полето, политик, нуждаещ се от професионални политици да му вършат работата, защото сам не може, радикал с по-разрушителни амбиции от тези на братята Гракхи, пълководец, който през последните двайсет години не е спечелил и едно сражение, ако армията му не е била два пъти по-голяма от противниковата, пълководец, който има навика да краде лаврите на по-добрите от себе си и да се ползва от плода на техния труд, консул, за когото пишат специален наръчник как да управлява. Но най-вече ти си ЧОВЕК, ЕКЗЕКУТИРАЛ РИМСКИ ГРАЖДАНИ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, СПОМНЕТЕ СИ ЗА МАРК ЮНИЙ БРУТ!
Сенаторите не можаха да се сдържат и в залата избухнаха такива аплодисменти, сякаш се разгаряше гладиаторска битка. Стотици крака затропаха по пода и сградата се разтресе. Само Цезар си знаеше какви усилия му коства да не реагира с нищо, да не издаде нито с жест, че споделя ентусиазма на колегите си. Каква величествена пледоария! Какво съвършенство на политическата мерзост! Човек трябваше да се радва, задето е доживял подобно чудо на ораторското изкуство!
Но след това погледът му се спря на Помпей и сърцето му се сви. Богове, наивникът приемаше тези истерични крясъци като отношение към самия него! Толкова ли не разбираше! Никой в залата не се интересуваше от човека, към когото е била насочена злостната реч на Катон, никой не се интересуваше за конкретната тема на тирадата. Просто това беше най-забележителното проявление на ругателната риторика през последните години! Римският Сенат бе склонен да аплодира и някоя африканска маймуна, ако със същата злоба изразяваше мнението си за някое магаре на улицата! Но Помпей беше сломен, сякаш духът на Серторий е възкръснал и му е изклал половината армия. Помпей се чувстваше победен! Крепостта на душата му бе превзета с един-единствен пристъп на вражето слово. Едва в този миг Цезар си даде сметка за чувството за несигурност у Помпей Велики и за желанието му хората да го харесват.
Време беше да действа. Цезар разпусна заседанието и развеселените сенатори бързо се изнесоха към изхода. Всички обсъждаха чутата реч, мнозина се тълпяха около Катон, колкото да го потупат по гърба и да го похвалят за паметното изказване. Консулът обаче седеше на стола си насред залата и търпеливо чакаше. Най-неприятното в случая бе, че докато Помпей стоеше с поглед, забит в пода, самият Цезар не можеше да постъпи, както добрият тон повеляваше — именно да отиде на свой ред да поздрави Катон, нищо че му беше най-заклетият политически противник. Вместо това се правеше, все едно случаят му е напълно безразличен.
— Ти видя ли Крас? — попита Помпей, щом останаха сами. — Видя ли го? Превъзнасяше Катон до небесата! На чия страна е този човек, питам аз?
— На нашата, Помпей. Трябва да си много чувствителен, приятелю, щом приемаш реакцията на Сената като лична обида. Хората се радваха на речта, защото беше добра, това е. Катон се слави като най-досадния и лишен от фантазия оратор, човек, който знае да говори с часове, без да каже нищо. Но това, което днес постигна, беше на ниво.