Катон махаше с ръка. Цезар широко му се усмихна и му кимна.
— Марк Порций Катон, имаш думата.
— Толкова ли си убеден в силите си, Цезаре — предизвика го той, — че дори сам ми предлагаш да говоря на воля? Е, може би си мислиш, че думите ми нямат значение, но поне съм сигурен, че протестът ми срещу този нагъл опит да си създадеш държава в държавата ще остане записан в протоколите. Колко предано зетят защитава каузата на своя тъст! Дотук ли бе доведен Рим — до продажбата и покупката на млади момичета? Така ли ще уреждаме занапред политическите съюзи, като продаваме един на друг дъщерите си? Тъстът вече използва своя любимец с огромната пъпка на главата, за да си подсигури проконсулски империум, какъвто аз и останалите истински римски патриоти се опитвахме да му отнемем! Сега зетят иска да му подари нова провинция! Един човек, една провинция. Това се изисква от традицията, назначени отци! Не виждате ли опасността? Не разбирате ли, че ако отговорите на Помпеевото искане, сами предавате ключовете от крепостта на бъдещия тиранин? Не го допускайте! Не го допускайте!
Помпей го изслуша с видима досада, а Цезар — с вбесяващата си усмивка.
— Що се отнася до мен, мнението ти ми е безразлично. Предложението ми се ръководи от най-чисти подбуди. Ако римският Сенат иска и занапред да си запази традиционното право да разпределя провинциите между проконсули и пропретори, то няма да е добре сам да се отказва от него. Свободни сте да не се вслушате в думите му, назначени отци. Ваша воля! Но ако наистина така постъпите, Публий Ватиний ще отнесе и този въпрос пред плебса, който пък ще предаде и Трансалпийска Галия на Гай Цезар. Това, което ви съветвам, е вие да свършите работата вместо плебейското събрание. Ако вие назначите Гай Цезар за управител на Далечна Галия, ще запазите правото си на върховен надзор. Ще имате право на всяка Нова година да решавате дали да удължите мандата на проконсула или не. Но ако въпросът се решава от плебса, той ще реши в полза на петгодишен мандат на Гай Цезар в Трансалпийска Галия. Това ли искате? Всеки нов закон, който плебсът гласува по проблем, смятан досега за компетенция на Сената, представлява ново доброволно отстъпление на римския Сенат от позициите му. Мен не ме е грижа! Вие решавайте!
Помпей беше най-убедителен с такива кратки речи. Сенатът бързо можеше да осмисли чутото и да признае аргументите му. Затова гласува в полза на консула да управлява Трансалпийска Галия от идващата Нова година до следващата. Оттам нататък евентуално удължаване на мандата щяло да зависи единствено от волята на Сената.
— Глупаци! — разкрещя се Катон след гласуването. — Глупаци безподобни! Само преди малко Цезар разполагаше с три легиона, вие му гласувахте четвърти! Четири легиони, три от които съставени от стари войници! За какво ще ги използва разбойник като Цезар? За да умиротворява своите провинции? Не! Ще ги използва в Италия, за да завземе Рим и да се провъзгласи за римски цар!
Подобно изказване не беше неочаквано, пък според разбиранията на Катон дори не беше кой знае колко язвително. Никой от присъстващите, дори и сред добрите люде, не беше склонен да вземе думите му насериозно.
Но Цезар не се сдържа — резултат на непосилното напрежение, на което беше подлаган през последните няколко месеца. Най-после получаваше това, което най-много бе искал, и можеше да говори на воля. Изправи се на крака с каменно лице и изпепеляващ поглед.
— Можеш да крещиш, колкото си иска, Катоне! Можеш да крещиш, докато небето се срути над главите ни или Рим потъне в морето! Да, всички в хора можете да крещите, пищите, квичите, мяучите, хленчите, мрънкате, врънкате, дрънкате! Но мен не ме е грижа! Получих каквото желаех! А сега си сядайте по местата и млъквайте! Получих каквото искам, а ако ме принудите, току-виж съм го използвал, за да ви смажа!
Всички си седнаха по местата и млъкнаха вцепенени от страх.
Дали причината беше този злъчен протест на Цезар срещу поведението на опонентите му, което той намираше за несправедливо, дали бяха няколкото му невъздържани реакции и шумната сватба на дъщеря му, но оттам нататък популярността на първия консул и неговите съюзници осезаемо намаля. Общественото мнение, крайно отрицателно настроено към звездоброеца Бибул, заради което и благоволи да отреди и двете Галии на Цезар, сега се обърна в другата посока и след няколко дни Катон и Бибул можеха да се възползват от нарасналото доверие в тях.
Освен това двамата успяха да си купят услугите на младия Курион, който вече се беше разплатил с Клодий и гореше от желание да усложни живота на Цезар. С повод и без повод той се явяваше на рострата или пред храма на Кастор и подновяваше своите безкрайни сатири по адрес на Цезар и неговото подозрително минало — колкото безпощадни, толкова и неустоимо забавни. Бибул също се включи в играта, като поръчваше да закачат на Цезаровото табло хапливи забележки, епиграми и дори цели законови укази.