Той, разбира се, се беше справил, както се полагаше. Един от големите недостатъци на браковете по сметка, особено на онези, които са били сключени набързо; е липсата на подготовка у съпругата. Тя идваше при мъжа си напълно непозната, а тъй като Калпурния по природа беше мълчалива, свенливостта й я ограждаше със стена, която трудно някой би прескочил. Но Цезар разбра това и се зае да разбива стената, преди да е станала непоклатима. Държеше се с новата си жена по начина, по който се бе държал с Юлия, без да забравя, че Калпурния не му е дъщеря. В леглото беше нежен и внимателен; извън леглото пак беше нежен и внимателен.
Когато Калпурния бе разбрала от баща си, че е определена за първия консул и върховен понтифекс, тя здравата се беше изплашила. Как щеше да изпълнява отговорностите, които се полагаха на толкова високопоставена дама? Но мъжът й се оказваше толкова мил и разбиращ! Всеки ден й поднасяше някакъв малък подарък, като например гривна или шал, обици или лъскави сандалки, които случайно е зърнал на някоя сергия по пътя. Веднъж, както минаваше край нея, Цезар й беше подхвърлил някакъв предмет в скута (Калпурния естествено нямаше как да знае, че това му е навик). Предметът обаче се размърда и тихо измяучи — оказваше се малко коте! Откъде знаеше Цезар, че тя обожава котките? Нещо повече: откъде знаеше, че майка й ги е ненавиждала, заради което никога не й е позволила да си вземе?
Със светнали от радост очи Калпурния притисна малката оранжева топка до бузата си.
— Още е малък, но ще ми го дадеш на Нова година и аз ще го кастрирам — предложи й Цезар. Чувстваше се леко глупаво, задето така се радва на чуждото щастие.
— Ще го кръстя Феликс — усмихна се Калпурния.
Съпругът й се засмя.
— Феликс означава „щастлив“, но най-вече в смисъл на плодоносен. След няколко месеца това ще се окаже доста ироничен прякор, защото вече няма да е плодоносен. Ако не го кастрираме, Калпурния, той, вместо да ти прави компания, ще се лута по улиците да си търси дружки. По-добре го кръсти Спадон2.
Без да оставя животинката, Калпурния стана от стола си, прегърна Цезар със свободната си ръка и го целуна по бузата.
— Не, той е Феликс.
— Аз съм щастливецът — заключи той.
— Къде си го намерил? — попита тя и без да знае, че Юлия го е правила стотици пъти, го целуна по белите бръчици над окото му.
На Цезар му се доплака, но се овладя и я притисна към себе си.
— Идва ми вдъхновение да те любя, жено, затова остави Феликс и ела с мен. С теб всичко е по-леко.
Мисъл, която сподели и пред майка си по-късно.
— С нея отсъствието на Юлия става по-леко.
— Да, така е. В къщата е необходим млад човек, поне за мен. Радвам се, че и за теб е така.
— Двете не си приличат.
— Ни най-малко, което е добре.
— Тя се зарадва на котето повече, отколкото на перлите си.
— Чудесен знак. — Аврелия се намръщи. — На нея ще й е трудно, Цезаре. След шест месеца ти заминаваш и тя ще остане сама дълги години.
— Имаш предвид, че може да не се окаже достойна за Цезар?
— Щом е харесала котенцето повече от скъпоценностите, предполагам, че няма да даде повод да се съмняваш в нея. Ще бъде най-добре, ако я понатиснеш, докато си тук — едно дете би й отворило повече работа. Но за тези неща не можем лесно да гадаем. Не съм забелязала да си лишил Сервилия от вниманието си. Един мъж има да се грижи за толкова неща едновременно, дори ти, Цезаре, трябва да се ограничаваш. Ще лягаш по-рядко със Сервилия и по-често — с Калпурния. Ти, изглежда, си склонен да правиш момичета, така че не се притеснявам да ти се роди момче.
— Майко, ти си непоправима! На всяка цена държиш да ми дадеш някой мъдър съвет, който аз да не приема.
Аврелия смени темата:
— Чух, че Помпей бил отишъл при Марк Цицерон да го моли да убеди Курион да престане с изявите си на Форума.
— Това е глупаво! — избухна Цезар. — Казвах му, че така само ще внуши на Цицерон колко е незаменим. Спасителят на отечеството напоследък се превръща в любимец на добрите люде, затова му доставя удоволствие да отказва всяко наше предложение. Не иска да бъде член на надзорната комисия, не желае да бъде легат в Галия догодина, дори отказва да го пратя на пътешествие за сметка на държавата. И какво прави Великия? Предлага му пари!
— Той, разбира се, е отказал — добави Аврелия.