Списъкът, който арестуваният представи пред народа, беше коренно различен. Да, бил забравил, че Павел се намира в Македония. Може би грешал за сина на Спинтер, трябва да е бил синът на Марцелин — в края на краищата и Спинтер, и Марцелин принадлежали към Корнелии Лентулите, и двамата щели да се кандидатират за консули. Ветий този път спомена съвсем различни имена: Лукул, Гай Фаний, Луций Ахенобарб и Цицерон. Все добри люде или близки до тях. Цезар бе отвратен от поведението на арестувания и го прати обратно в тъмницата.
Ватиний обаче реши, че с Ветий трябва да се подходи по-строго, затова го докара повторно на рострата и го подложи на безмилостен разпит. Този път Ветий се кълнеше, че имената отговарят на истината, добавяйки две нови: първото беше на дълбоко уважавания стълб на обществения морал Пизон Фруги, отскорошен зет на Цицерон; другият беше сенаторът Ювенций, известен със своята липса на ясна политическа позиция. Събранието се разпусна, след като Ватиний предложи плебсът да гласува плебисцит, определящ извънредни процедури за водене на разследването на така наречената Ветиева афера.
Случаят продължаваше да изглежда необясним и единственото възможно заключение бе, че добрите люде са скроили заговор да убият Помпей. Но в действителност и най-проницателният тълкувател не би могъл сам да разплете конците, които Ветий бе завързал.
Самият Помпей вече беше убеден, че наистина са искали смъртта му, но твърдо отказваше да повярва, че добрите люде са замесени. Нали Бибул го беше предупредил? Но ако не са били добрите люде заговорниците, тогава кой? Накрая и той като Цицерон се примири с мисълта, че щом Ватиний даде ход на разследването, рано или късно истината за Ветиевата афера ще излезе наяве.
Цезар обаче се безпокоеше от друго. Единственото, в което беше сигурен, бе, че Ветий го ненавижда до дъното на душата си. В такъв случай къде щеше да отведе всички Ветиевата афера? Дали тази заплетена комбинация не беше насочена именно срещу Цезар? Може би целта бе да се вбие клин между него и Помпей? Затова Цезар реши да не изчаква изхода на официалното разследване, което щеше да отнеме най-малко месец. Щеше да изведе отново Ветий на рострата, за да го подложи на нов разпит. Инстинктът му подсказваше, че не бива да губи време. Може би само така името на Гай Юлий Цезар нямаше да се окаже замесено.
Но Цезар бе изпреварен от събитията. Ликторите, които беше пратил до Лаутумиите, се върнаха с пребледнели лица и без Ветий. Луций Ветий все така си стоял окован в килията, но бил мъртъв. По врата му личали следите от нечии силни ръце, глезените му се били разкървавили, докато се е опитвал да се отскубне от оковите и да избяга. Тъй като Ветий беше окован, на никого не му беше хрумнало да остави пазач. Който и да е дошъл през нощта, за да затвори устата на Ветий, не е бил забелязан от никого.
Катон очакваше поредния публичен разпит в приповдигнато настроение, но след дочутата вест внезапно пребледня. Можеше да се радва, че вниманието на тълпата е насочено към разгневения Цезар, който заповядваше на ликторите си да разпитат всички, живеещи или работещи близо до тъмницата. Докато някой се сети да попита Катон какво му е мнението за случая, той успя да се измъкне. Толкова бързо тичаше, че Фавоний трудно го следваше.
Катон нахълта в дома на Бибул, заварвайки го в перистила. Бибул се загледа в тримата си посетители — Метел Сципион, Луций Ахенобарб и Гай Пизон.
— Как смееш, Бибуле? — изрева отдалеч Катон.
Четиримата го изгледаха смаяни и леко уплашени.
— Какво как смея? — попита домакинът.
— Убил си Ветий!
— Какво?
— Цезар преди малко прати ликторите си да доведат отново Ветий на рострата. Намерили го мъртъв. Удушен, Бибуле! Защо? Защо го направи? Никога нямаше да дам съгласие, много добре го знаеш! Едно е да кроим политически интриги, особено щом са насочени срещу звяр като Цезар, но убийството е позорно деяние!
Щом Катон свърши с пледоарията си, Бибул с мъка се изправи и с колеблива походка се насочи към него.
— Катоне, Катоне! Толкова ли зле ме познаваш! Защо ми е да убивам отрепка като Ветий? Щом не съм убил Цезар, кого другиго да убия?
Гневът в сивите очи угасна; Катон не знаеше как да отговори и протегна дясната си ръка.