— Познавам всички, защото съм роден и израсъл в Субура. Всеки ден съм се срещал с дребните хорица, за които говориш. Сега поне не усещам, че си търсиш клиенти. Защо ти е тогава да опознаваш дребните хорица? Те няма да са ти от полза, Клодий. Техните гласове са без значение.
— Гласовете им не, но броят им има — изтъкна Клодий.
Къде се беше прицелил? Уж задаваше въпросите си просто от уважение, Цезар се изтегна назад и внимателно изгледа Публий Клодий. Някой нов Сатурнин? Не, не си приличаха. Планираше може би някой нов скандал? Без съмнение. Но какво можеше да направи? Въпрос, на който Цезар трябваше да си признае, че не може да отговори. Клодий беше такъв новатор и враг на традициите, че вероятно вървеше в посока, в която никой друг не би и помислил да тръгне. Но какво можеше да постигне в действителност? Дали се надяваше да събере на Форума хилядите бедни и безименни римляни, за да сплаши Сената и първата класа, че е крайно време да изпълнят желанията на дребните хорица? Но това можеше да стане само ако гладуват, а макар че цените на зърното се бяха покачили, законът на Катон не позволяваше продажната цена да се покачва над нивата, постижими за бедняците. Навремето Сатурнин беше застанал начело на огромна тълпа и дори възприе идеята да я използва за собствените си интереси, а именно да поеме в ръцете си римското управление. Но когато най-накрая повика пролетариите да го подкрепят в щурма към властта, никой не се отзова. Затова Сатурнин загина. Ако Клодий се опитваше да имитира Сатурнин, смъртта щеше да сполети и него. Дългите години на познанство с дребните хорица — що за необичаен начин да бъдат определени — беше помогнало на Цезар да ги опознае. Е, може би Клодий наистина искаше да последва Сатурнин, но ако беше тъй, щеше да се увери, че дребните хорица никога не биха се събрали заедно, за да трошат и да събарят. Те не бяха склонни към разрушения.
— Онзи ден срещнах на Форума човек, когото ти си познавал — отбеляза малко по-късно Клодий. — Беше точно по времето, когато убеждаваше тълпата да те последва до дома на Бибул.
Цезар направи кисела гримаса.
— Това беше глупаво от моя страна.
— Същото каза и Луций Декумий.
Лицето на Цезар изведнъж грейна.
— Луций Декумий? А, ето това е един забележителен дребен човечец! Ако искаш да научиш нещо повече за дребните хорица, Клодий, ще трябва да отидеш при него.
— Той какъв е?
— Вилик, сиреч пазител на колегията на кръстопътя, която навремето се помещаваше в къщата на майка ми — същата, в която съм се родил. Напоследък е потиснат, защото колегията му изгуби официалния си статут.
— Къщата на майка ти? — учуди се Клодий.
— Майка ми притежава инсула. На ъгъла на Вик Патриции и Субура Минор. Напоследък колегията се превърна в редова кръчма. Но бившите пазители все още се събират там.
— Ще потърся Луций Декумий — заключи доволно Клодий.
— Бих се радвал да ми кажеш какво възнамеряваш да направиш като народен трибун.
— Ще започна с промени в лекс Елия и лекс Фуфия. Това поне е сигурно. Лудост е да се позволява на консули като Бибул да се възползват от религиозните закони по подобен начин. След като ги преработя, законите на Елий и Фуфий вече няма да представляват интерес за Бибулевци.
— Това го одобрявам! Но ела да ти помогна при съставянето на текстовете.
Клодий го изгледа лукаво.
— Искаш да го прокарам през плебса като закон, действащ със задна дата? Да е незаконно не само да броим звездите за в бъдеще, но и да сме ги гледали в минало време?
— Което пък ще ми трябва, за да защитя собствените си закони? — Цезар изгледа отвисоко госта си. — Ще се справя и без закон с обратна сила, Клодий. Какво друго?
— Ще осъдя Цицерон, задето е екзекутирал римски граждани без присъда, и ще го накажа с вечно изгнание.
— Прекрасно.
— Освен това смятам да възстановя колегиите на кръстопътищата и всички други братства, които братовчед ти Луций Цезар навремето разтури.
— Което е истинската причина да се запознаеш с Луций Декумий. А после?
— Ще наложа нов правилник за цензорите.
— Това е интересно.
— Ще забраня на служителите в хазната да се занимават с частна търговия.