— Тогава говори, Марк Порций Катон.
Катон явно се затрудняваше да застане неподвижно: въздишаше, приглаждаше си косата или си наместваше тогата. Най-накрая заговори:
— Назначени отци, състоянието на обществените нрави в Рим е под всякаква критика. Ние, хората, които стоим над всички останали, защото принадлежим към най-висшата управленска институция, не правим нищо, за да опазим римския морал. Колко ли сред вас са прелюбодействали? Колко ли сред вас имат жени — прелюбодейки? Колко ли от вас сте наследници на родители — прелюбодейци? Колко ли от вас са родители на деца — прелюбодейци? Моят прадядо Катон Цензор, най-достойният римлянин на всички времена, имаше непоколебими принципи. Никога не е плащал повече от пет хиляди сестерции за роб. Никога не е копнял по ласките на римските жени, нито пък е лягал с тях. След смъртта на съпругата му Лициния той се задоволявал с услугите на робиня, както се полага на седемдесетгодишен мъж. Но щом синът и снахата му се оплакали, че робинята се е разположила като царица в дома, той прогонил момичето и повторно се оженил. Но не пожелал да си избере съпруга сред своите равни, защото се смятал за твърде възрастен и съответно неподходяща партия за римска благородничка. Затова се оженил за дъщерята на освобожденеца Салоний. Аз съм наследник на тази връзка и с гордост го повтарям. Катон Цензор е бил изключително морален човек, напълно порядъчен мъж, гордост за тази държава. Той казвал как обичал гръмотевичните бури, защото тогава жена му се притискала до него от ужас и така той можел да я прегърне пред погледите на робите и останалата прислуга. Защото, както добре знаем, един почтен римлянин не може да дава воля на своите чувства на място и по време, неуместни за интимни ласки. Аз самият съм си поставил за цел в своето гражданско и човешко поведение да следвам във всичко примера на моя прадядо, който дори преди смъртта намерил сили да забрани на своите близки да харчат излишни пари за погребението му. Напуснал този свят изгорен на скромна клада, а пепелта му била събрана в обикновено гледжосано гърне. Гробът му е още по-непретенциозен, но гражданите все още го почитат, ако се съди по носените встрани от Вия Апия цветя. Но какво би станало, ако днес Катон Цензор се разходеше по римските улици? Какво биха видели зорките му очи? Какво би доловил острият му слух? Какво ли би заключил блестящият му интелект? Потръпвам при самата мисъл за това, но все пак, назначени отци, съм длъжен да говоря. Не мисля, че той би могъл да живее в това гнездо на разврата, в което се е превърнал Рим. Жени се напиват до смърт и се въргалят в канавките. Малки момичета и момчета проституират пред храма на Венера Еруцина. Виждал съм с очите си как римляни с добро име и привидна почтеност надиплят туниките си, за да се изходят насред улицата при условие, че в съседство има тоалетна! Срамежливостта и елементарното въздържание се възприемат като смехотворно и дори позорно поведение. Катон Цензор би се разплакал, ако научи всичко това. Би се прибрал, за да се обеси на гредата. Колко често е трябвало и аз да устоявам на изкушението!
— Стига си устоявал, Катоне, давай смело, и то още сега! — провикна се Крас.
Катон продължи:
— Рим се е превърнал в помийна яма. Но какво друго да очакваме, щом дори мъжете, които заседават в този Сенат, са посягали на чужди жени или са се отнасяли така пренебрежително към светостта на плътта си, че са предлагали неназовимите си отвърстия за неназовими съприкосновения? Катон Цензор би плакал със сълзи. Погледнете ме и мен, назначени отци! Виждате ли как и аз плача със сълзи? Как може една държава да бъде силна? Как би могла да управлява света, ако самите хора, които я ръководят, са изпаднали до състояние на жалък разврат, ако са заприличали на гнойни циреи, които заразяват всичко край себе си? Ние трябва да престанем да се интересуваме от незначителни въпроси като болките на азиатските публикани и да съсредоточим цялото си внимание върху нуждата римската градина да се оплеви веднъж завинаги. Възвръщането на морала е наша най-висша цел! Ще ни е нужна поне една година, за да прокараме законите, та да стане невъзможно мъже да изнасилват мъже, римски благородници публично да се хвалят със своите кръвосмесителни връзки, управителите на римските провинции да злоупотребяват плътски с невръстни деца! Жените, които прелюбодействат, трябва публично да се екзекутират, както е било в стари времена. Жените, които пият вино, трябва публично да се екзекутират, както е било в стари времена. Жените, които се появяват на Форума, за да пречат на хората и да крещят обидни думи по ораторите, също трябва да се екзекутират, но не както е било в стари времена, защото в стари времена жените не са могли и да сънуват, че ще стъпят на Форума! Жените носят и раждат деца, те за друго не служат! Но къде са законите, които трябва да прокараме, за да определим точните морални правила? Те изобщо не съществуват, назначени отци! Ако Рим обаче иска да оцелее, ние сме длъжни да ги създадем!