— Отдавна трябваше да е сторено.
— Ще осигуря на народа безплатен хляб.
Цезар чак подсвирна от изненада.
— Охо! Възхитително, Клодий, но добрите люде няма да ти позволят.
— Никой няма да пита добрите люде — отговори мрачно Клодий.
— Как ще заплатиш безплатното зърно? Цената ще е непосилна.
— Ще прокарам нов закон, обявяващ анексирането на Кипър. Не забравяй, че Египет и всички негови владения — а Кипър е най-голямото — бяха завещани на Рим от Птолемей Александър. Ти се отказа официално от Египет, като накара Сената да се съгласи със заемането на престола от Птолемей Авлет. Указът обаче не се разпростира до брата на Авлет, който в момента царува в Кипър. Това означава, че според някогашното завещание Кипър все още принадлежи на Рим. Ние никога не сме се възползвали от правото си, но аз имам намерение да го сторя. В края на краищата Сирия вече е лишена от своите царе, а Египет не е в състояние сам да води война срещу нас. В двореца в Пафос сигурно стоят и чакат десетки хиляди таланти злато някой римлянин да дойде и да ги прибере.
Мотивите на Клодий изглеждаха принципни и безкористни. Обаче Цезар беше твърде проницателен: ако той не усетеше двойната игра на Клодий, значи никой друг не би могъл. Но Цезар не знаеше за омразата на Клодий към Птолемей Кипърски. Когато пиратите бяха пленили Клодий, той се бе опитал да имитира Цезар и ги бе убедил да поискат за него откуп от десет таланта вместо два. Откупа трябваше да плати Птолемей, но кипърският владетел се бе изсмял и бе отказал да заплати повече от два таланта. За него самозваният адмирал Публий Клодий не заслужаваше и пукната пара. Смъртна обида. Е, Птолемей Кипърски щеше да плати доста повече от някакви си два таланта, за да утоли Клодиевата жажда за мъст. Цената на възмездието щеше да покрие всичко, което Птолемей притежава: от регентската власт до последния златен пирон във вратата на тронната зала.
Но дори да знаеше историята, Цезар пак не би се трогнал: и той имаше на кого да си отмъщава, затова сега се чудеше как да използва случая.
— Страхотна идея! — похвали той новоизбрания трибун. — Мисля, че се сещам за човека, най-достоен за такава деликатна мисия като присъединяването на Кипър. Не бива да пращаш човек с крадливи пръсти, иначе за Рим ще остане само половината от това, което му се полага, а закупуването на житото ще се затрудни. Не можеш и сам да отидеш. Ще трябва да издействаш специално поръчение за анексирането на Кипър, а аз се сещам за идеалния човек, на когото да връчиш поръчението.
— Сещаш ли се? — Клодий изгледа върховния понтифекс с типичната си лукава усмивчица.
— Ще връчиш задачата на Катон.
— На Катон?
— Именно. Няма по-подходящ от Катон! Той ще надуши и последната драхма, изтърколила се в ъгъла, ще ни представи най-прецизни отчети, ще даде правилна оценка на всяко бижу, на всяка златна чаша, на всяка статуя или картина — а това означава, че хазната ще се сдобие с големия дял. Трябва да ме послушаш, Клодий! Рим се нуждае от Катон, за да се свърши работата, както ни се иска! Ти се нуждаеш от Катон! Дай задачата на него и можеш да си сигурен, че парите ще стигнат за закупуването на безплатно жито.
Клодий си тръгна доволен. Цезар знаеше, че току-що е постигнал най-големия си успех през последните няколко години. Най-заклетият противник на специалните поръчения Катон щеше да се окаже в положение, от което не можеше да се измъкне. Ей на това му се казваше красотата на Красавеца, както се изразяваше Цицерон, намеквайки за родовия прякор на Клодий — Пулхер. Да, Клодий беше хитър човек. Беше разбрал добре Цезаровия съвет. Друг човек би оставил на Катон вратичка, но Клодий нямаше да го допусне. Катон нямаше друг избор, освен да се съобрази с волята на плебса, а следователно щеше да отсъства поне две-три години от Рим. Катон, който се страхуваше да напусне града, да не би враговете да се възползват от отсъствието му, заминаваше за другия край на морето. Само боговете знаеха що за суматоха се канеше да сътвори Клодий, но дори това, че правеше услуга на Цезар, прогонвайки от Рим Цицерон и Катон, беше достатъчно той да се чувства доволен.
— Ще принудя Катон да анексира Кипър! — съобщи Клодий на Фулвия, щом се прибра у дома си. Лицето му се изкриви в недоволна гримаса. — Трябваше сам да се сетя, но идеята всъщност ми я даде Цезар.
Тя вече знаеше как да се оправя с вечно променящите се настроения на мъжа си.
— О, Клодий, колко си гениален! — похвали го. — Цезар е свикнал да използва другите, а ето, че ти започна да използваш него! Мисля, че и занапред ще е добре да се възползваш от Цезар.