— Защо не казваш просто Помпей, вместо да използваш този безсмислен прякор? — дразнеше се Теренция. — Ако продължаваш така да го наричаш, някой ден ще вземеш да се изпуснеш на публично място.
— Какво значение? Аз вече съм се отписал, Теренция, свършено е с мен! Красавеца ще ме прати в изгнание!
— Чудя се как още не си паднал на колене пред онази кучка Клодия?
— Атик достатъчно се пробва вместо мен. Клодия разправяла, че не можела с нищо да въздейства на брат си.
— Защото й се иска лично да й се молиш, това е причината.
— Теренция, аз не съм и никога не съм бил обвързан с тази палатинска Медея! Ти си толкова трезво мислеща жена, защо упорстваш в тези си безумни подозрения? Погледни само приятелчетата й! Всички са млади момчета, които биха могли да са й синове. Например милият ми Целий! Такова мило момче! Стене и въздиша по Клодия, както половината жени в Рим стенат и въздишат по Цезар! Цезар! Още един патрициански неблагодарник!
— Той може би се ползва с по-голям респект пред Клодий, отколкото Помпей — предположи Теренция. — Защо не се обърнеш към него?
Спасителят на отечество най-после си възвърна гордостта.
— По-скоро — процеди той през зъби — бих прекарал остатъка от живота си на заточение!
Когато Публий Клодий встъпи в длъжност на десетия ден от декември, цял Рим чакаше със затаен дъх. Чакаше с нетърпение и ядрото на Клодиевия кръг, най-вече Децим Брут, когото Клодий бе назначил за пълководец на градската му армия. Кладенецът на Комициите беше твърде тесен, за да побере огромната тълпа, насъбрала се на Форума, за да чуе с ушите си какво възнамерява Клодий да направи, затова той премести заседанието пред храма на Кастор и обеща да прокара закон, според който всеки мъж римски гражданин щял да има право на пет модия безплатно жито на месец. Само онази част от присъстващите — доста незначителна на брой, — която принадлежеше към колегиите на кръстопътищата, знаеше какво предстои: иначе новината прозвуча като истинска сензация за всички останали.
Радостният рев, който се понесе над площада, беше толкова мощен, че го чуха отвъд Колинската и Капенската порта. Сенаторите, застанали на стълбите пред Курия Хостилия, бяха буквално зашеметени от този триумфален вой, а погледите им се замаяха от хилядите предмети, които започнаха да летят из въздуха: шапки, обувки, колани, хапки храна и какво ли още не. Радостта се предаваше от уста на уста, от улица на улица. Отнякъде се появиха и цветя; Клодий и останалите девет народни трибуни бяха засипани с тях, а самият Клодий стоеше хванал двете си ръце над главата в знак на благодарност. Изведнъж се наведе и с лудешки смях започна на свой ред да замерва слушателите си с цветя.
Катон, който все още носеше белезите от побоя, горко заплака.
— Това е началото на края — изпъшка той. — Нямаме с какво да заплатим толкова много жито! Рим ще бъде разорен.
— Бибул наблюдава небето — вдъхна му кураж Ахенобарб. — Новият житен закон на Клодий ще бъде обявен за невалиден, както и всичко друго, гласувано и прието през тази година.
— Абе ти няма ли най-после да поумнееш? — подхвърли му Цезар, който стоеше наблизо и слушаше какво си говорят. — Клодий не е и на една десета толкова тъп, колкото теб, Луций Домиций. До Нова година той ще провежда само предварителни заседания. Нищо няма да бъде гласувано, преди да изтече годината. Освен това не съм сигурен дали тактиката на Бибул може да важи пред плебейското събрание. Неговите заседания не зависят никак от ауспициите.
— Аз ще се противопоставя — заяви Катон.
— Ако го направиш, Катоне, ще си отидеш доста скоро оттук — закани се Габиний. — Може би за пръв път в историята си Рим се е сдобил с народен трибун, който нито ще се спре от скрупули, както се обрекоха на неуспех Гракхите, нито ще позволи да го оставят сам на вълците, както се случи със Сулпиций. Не мисля, че някой или нещо може да уплаши Клодий.
— Какво ли друго ще измисли? — питаше се пребледнял от уплаха Луций Цезар.
Нататък беше обявен законопроект, възвръщащ юридическия статут на римските колегии, братства и всякакви други сдружения. Макар че това не предизвика ентусиазъм като житния закон, плебеите дотолкова се зарадваха на предложението, че представителите на въпросните колегии вдигнаха Клодий на раменете си и го приветстваха, докато гласовете им не пресипнаха.