— Значи това, за което разчиташ на моето съдействие, всъщност е някакво желание на младия Марк Юний?
— Именно.
— Ами след като спазихме протокола — Цезар тежко изпусна въздуха от гърдите си, — най-добре е да ми кажеш какво иска той.
— Да се ожени за дъщеря ти Юлия.
Сервилия се възхити на самообладанието му. Той дори не трепна.
— Тя е само на осем — отговори Цезар.
— И той още не е навършил възрастта да се жени, но силно го желае.
— Може да промени намеренията си.
— И аз така му казах. Но той ме уверява, че няма. Най-сетне успя да ме убеди, че е искрен.
— Не съм сигурен дали искам да сгодявам Юлия толкова отрано.
— Защо не? Двете ми дъщеря вече имат годеници, а те дори са по-малки от нея.
— Зестрата на Юлия е доста скромна.
— Това не ме изненадва, Гай Юлий. За сметка на това наследството на сина ми е голямо. На него не му е нужна богата съпруга. Покойният му баща му остави завидно състояние, а някой ден ще наследи и Силан.
— Не е изключено да родиш втори син.
— Не е съвсем изключено.
— Но е малко вероятно, така ли?
— Силан е способен само на момичета.
Цезар се приведе. Изглеждаше все така спокоен и непринуден.
— Кажи ми защо трябва да се съглася на подобна връзка, Сервилия.
Тя повдигна вежди.
— Не е ли очевидно? Къде по-високо в обществото би могла Юлия да открие съпруг? По моя линия Брут е патриций, наследник на Сервилиите. По бащина линия родът му води началото си до самия Луций Юний Брут, основателя на републиката. Брут е богат, политическата му кариера със сигурност ще го изведе до консулския пост, нищо чудно да стане дори цензор, ако някой ден възстановим цензорската институция. Ние с теб се падаме роднини1. Освен това са налице и приятелски отношения между предците на децата ни. Дядото на Брут беше предан на твоя чичо Гай Марий. Давам си сметка, че ти си близък роднина и на Сула, но нито моето семейство, нито съпругът ми са влизали в конфликт със Сула. Ти самият си в много по-голяма степен обвързан и с Марий, и със Сула.
— О, ама ти спориш като истински адвокат! — усмихна се Цезар.
— Ще го приема като комплимент.
— Това беше комплимент.
Той се изправи, заобиколи масата и й подаде ръка да стане.
— Няма ли да получа отговор, Гай Юлий?
— Ще получиш, но не днес.
— Кога тогава? — попита Сервилия, преди да стигне вратата.
Докато се разминаваха, Цезар долови лекия й парфюм. Тъкмо се канеше да й отговори, че ще изчака задаващите се избори, когато изведнъж с удивление забеляза една подробност: и тази подробност му подсказа, че на всяка цена трябва да я види повторно. Сервилия беше облечена според всички изисквания на благоприличието и все пак робата й се беше свлякла откъм гърба й. За миг погледът на Цезар попадна върху бялата кожа, която се показваше между врата и лопатките й. По гръбначния стълб на Сервилия се спускаше ивица черен мъх, който напомняше на животинска следа — космите започваха от тила й се губеха незнайно къде под дрехата. Мъхестата ивица изглеждаше лъскава и гладка, косъмчетата стояха плътно прилепнали към кожата й. Цезар си каза, че някой трябва да обръща по-често внимание на този необичаен гръб…
— Ела отново утре, ако ти е удобно — предложи той и отново я изпревари, за да отвори вратата.
На тясната площадка не чакаше никой, затова домакинът изпрати гостенката си до приземния етаж. Но преди да е излязъл с нея на улицата, тя го спря:
— Благодаря, Гай Юлий, няма нужда повече да ме изпращаш.
— Сигурна ли си? Кварталът не е безопасен.
— Имам си придружители. Значи се разбираме за утре.
Когато Цезар се върна в кабинета си, му се стори, че стаята е необичайно пуста. Сервилия… Душата й се криеше дълбоко: за да стигне до нея, трябваше да пробие през пластове желязо, мрамор и базалт. Не беше никак мила. Та тя дори не беше женствена, въпреки големите си и добре оформени гърди. Човек не биваше нито за миг да й обръща гръб, защото подобно на Янус, тя навярно имаше две лица: с едното да гледа пред себе си, с другото да внимава не я ли следят. Истинско чудовище. Нищо чудно, че от ден на ден Силан изглеждаше все по-зле. Никой друг вместо нея не би могъл да се меси в делата на сина й; навярно дори не беше съобщила на съпруга си какво възнамерява да прави. Очевидно Сервилия се справяше с всичко сама, нищо че законът повеляваше другояче. Дали тя беше измислила евентуалния годеж с Юлия, или наистина Брут го е пожелал? Аврелия би трябвало да знае. Затова трябваше да се прибере и да я попита.
1
Онези, които не са чели предишните книги от сагата на Маккълоу, не знаят, че вуйчото на Аврелия Публий Рутилий Руф е бил женен за Ливия, сестра на Марк Ливий Друз Оратор и съответно леля на Ливия Друза — майката на Сервилия. — Б.пр.