Цезар застана зад стола й и тя си каза, че ще й помогне да стане, но по една или друга причина краката й отказаха да се подчиняват; беше като закована за стола и освен разочарование вече я изпълваше и срам.
— Знаеш ли — проговори Цезар, — че притежаваш най-забележителния мъх по гърба, какъвто съм виждал? Но никой не се грижи за него, косъмчетата ти са разрошени. Срамота, така си казах и вчера още като го забелязах.
Той я докосна по врата и в първия миг Сервилия си помисли, че я гали с пръст. Но главата му се намираше точно зад нейната, а двете му ръце изведнъж я обгърнаха, за да я хванат за гърдите. От топлия му дъх Сервилия усети, че кожата й е влажна. Чак сега разбра какво прави Цезар: облизваше същите онези косми, които тя толкова ненавиждаше и заради които майка й й се беше подигравала до смъртта си. Сервилия не можеше да стори друго, освен да стои и да се отдава на усещания, каквито никога не би предполагала, че съществуват.
Минали бяха осемнайсет години, откакто встъпи в брак. Беше живяла с двама съвършено различни мъже, но никога не беше изпитвала подобни огнени и пронизващи усещания, каквито сега я завладяваха. В един миг Сервилия най-сетне успя да се откъсне от стола: не за да му помогне да развърже робата й, не и за да остави дрехата да се свлече по раменете й — Цезар го стори и без нейна помощ, — а за да му позволи да стигне с езика си до кръста й и по-надолу. „Да извади нож и да го забоде в сърцето ми — мислеше си Сервилия, — не бих могла да помръдна, за да го спра. Дори не бих пожелала да го спра.“ Вече нищо нямаше значение, освен неочакваната благодат да усети, че и тя притежава нещо, за което никога не е подозирала, че е нейно.
Той остана облечен до мига, в който езикът му достигна крайната спирка на малкото пътешествие. Тогава Цезар се отдръпна назад, но Сервилия нямаше сили да се обърне. Ако за миг оставеше облегалката на стола, щеше да се свлече на земята.
— О, така е по-добре — рече Цезар. — Така и трябва винаги да бъде. Съвършена красота.
Отново я доближи, обърна я към себе си, придърпа двете й ръце около кръста си и тя най-сетне усети кожата му, най-сетне можа да вдигне глава за целувка. Но вместо това той я вдигна и я отнесе в спалнята. Сервилия легна със затворени очи, усещаше, че той се е надвесил над нея, но го погледна едва когато усети дъха му върху пъпа си.
— Сладка си — изрече Цезар и се насочи към венериния хълм. — Пухкава, сладка и сочна — засмя се той.
Как можеше да се смее? В следващия миг Сервилия ококори очи при вида на еректиралия му член, а Цезар най-после я целуна по устата. Не както го правеше Брут, завирайки езика си толкова навътре, че й се повдигаше; не и като Силан, който я докосваше съвсем плахо. Тази целувка беше съвършена, нещо, за което си струва да мечтаеш, да будуваш цели нощи, да копнееш. Едната му ръка галеше гърба й, а пръстите на другата нежно я опипваха, разтваряха я и с бавното си проникване я караха да тръпне от сладост. О, каква забрава! Какъв величествен момент е този, в който най-сетне не мисли какво точно върши и как я възприемат отстрани; когато не я интересуваше какво мисли за нея… Удоволствието беше само нейно. Затова се изправи и го възседна, стискайки и отпускайки двете си бедра. Накрая изкрещя от удоволствие и застина неподвижна, подобно на горски звяр, набучен на копието на ловеца. Отпусна се на гърдите му и свърши с мощен спазъм, като предсмъртното дихание на агонизиращо животинче.
Но Цезар още не беше свършил. Продължиха да се любят с часове, така поне й се струваше, нищо че не знаеше кога той на свой ред е свършил и дали е достигнал веднъж или многократно до оргазъм. През цялото това време той не издаде нито звук, а членът му стоеше все така корав и изправен.
— Наистина е много голям — заключи Сервилия.
— Наистина започна да лепне — отвърна Цезар, сетне пъргаво се откъсна от прегръдката й и изчезна от стаята.
Когато се върна, Сервилия забеляза, че по тялото му не се вижда нито косъм. Истинска статуя на божество, при това като че ли изваяна от самия Праксител.
— Толкова си красив!
— Мисли го, но не го изричай на глас!
— Как можеш да харесваш мен, когато ти нямаш нито косъм по тялото си?
— Харесвам те, защото си сладка, пухкава и сочна, освен това този мъх ме подлудява. — Седна на ръба на леглото и от усмивката му сърцето й се разтуптя. — Освен това изпитваш удоволствие от себе си. А това е поне половината от насладата, която изпитвам.