— Това означава ли, че искаш да ти споделя някоя истина? — усмихна се Цезар, без да помръдва; по този начин най-лесно я връщаше на земята: колкото и възбудена да беше, Сервилия се нуждаеше от помощта му, за да го поеме.
— Защо просто не млъкнеш и не си свършим работата, Цезаре?
— Защото искам да ти кажа една истина.
— Добре, давай, кажи я! — тросна се тя и след като той така и не пожела, сама погали гърдите си. — Как обичаш да измъчваш хората!
— Обичаш да стоиш отгоре.
— Така е. Сега доволен ли си? Можем ли да продължаваме?
— Не още. Защо предпочиташ да стоиш отгоре?
— Защото така съм по-високо, много ясно…
— Аха! — заключи Цезар и с рязко движение я събори под себе си. — Е, сега аз съм отгоре.
— На мен по ми харесва иначе.
— Бих сторил всичко да ти угодя, Сервилия, но не и когато става дума да насърчавам стремежа ти за власт.
— Как другояче да запазя властта над себе си? Така не само ми натежаваш, но и още по-трудно влизаш.
— Права си по въпроса за удобството — притисна я Цезар още по-силно към леглото. — Ако не харесваш някого, не се чувстваш задължен да отстъпваш.
— Много си жесток — опита се Сервилия да го изпепели с поглед.
— Любовта и омразата са жестоки. Виж, ако хората просто се харесват, тогава са по-мили.
Но Сервилия, която никого не харесваше, намери начин да си отмъсти: заби грижливо поддържаните нокти на дясната си ръка в задника му и прокара пет кървави, успоредни линии чак до рамото му.
В следващия миг вече съжаляваше: Цезар сграбчи китките й и костите й болезнено изпукаха; Сервилия лежеше прикована на леглото, Цезар я пронизваше все по-силно и все по-надълбоко. Най-накрая тя неистово се разкрещя, без да знае дали е от болка или от екстаз; сигурна беше в едно поне за миг любовта й се беше превърнала в омраза.
Най-неприятните последици от срещата им се проявиха впоследствие. Петте драскотини го боляха, а щом свали вкъщи туниката си, Цезар установи, че още кърви. Бяха го ранявали на война, затова от опит знаеше, че се нуждае от нечия помощ, за да промие раните си. Ако Бургунд беше в Рим, би му помогнал, но той живееше с жена си Кардикса и осемте си деца в Бовила, където гледаше конете и овцете на господаря си. Луций Декумий беше твърде нечистоплътен, за да пипа раните, а пък Евтих щеше да сподели цялата история с любовника си, който пък щеше да я разпространи сред другите си любовници, както и в колегията на кръстопътя. Налагаше се да повика майка си.
Аврелия го погледна и ужасена възкликна:
— О, безсмъртни богове!
— Ще ми се и аз да бях безсмъртен бог, така нямаше да ме боли.
Тя отиде да донесе две гърнета: едното наполовина пълно с вода, другото наполовина пълно с кисело вино. Беше взела и няколко ленени кърпи.
— По-добре лен от вълна, защото вълната може да остави влакна в раната — обясни тя и започна да мие с виното. В очите на Цезар се появиха сълзи. Ако раните все пак се инфектираха след тази промивка, значи му е било съдено да умре.
— Сервилия ли ти го направи? — попита майка му.
— Сервилия.
— Що за връзка е това? — чудеше се Аврелия.
— Не много топла, както си личи — засмя се Цезар.
— Виждам. Някой ден ще те убие.
— Мисля, че съм достатъчно предпазлив, за да предотвратя това.
— Със сигурност не скучаеш с нея.
— Да, майко, с нея не изпитвам скука.
— Не мисля, че подобна връзка е полезна — отсъди Аврелия, след като избърса тялото му с кърпите. — Може би ще е най-мъдро да я прекратиш. Синът й е сгоден за твоята дъщеря, което означава, че двамата ще трябва да поддържате някакви формални отношения. Моля те, Цезаре, скъсай с нея.
— Ще скъсам, когато му дойде времето.
— Не, не се изправяй! — спря го Аврелия. — Чакай първо да изсъхне, а след това облечи чиста дреха. — Остави го на леглото и се разрови из раклата с дрехите. — Личи си, че Кардикса я няма. Момичето, което те пере, изобщо не си върши работата както трябва. Ще трябва да си поговоря с нея утре сутринта. — Върна си при леглото и хвърли дрехата до легналия Цезар. — Нищо добро няма да излезе от подобна връзка, да знаеш, изобщо не биваше да я започваш.
Цезар не отговори. Когато се изправи, за да облече туниката, майка му си беше отишла. Толкова по-добре.