След всички тези по-скоро забавни вълнения на Форума изведнъж се намеси четвърти народен трибун, който имаше с какво да усложни живота на Цезар. Този човек се казваше Гай Папирий Карбон и щеше да поиска от плебейското събрание призоваването на съд на Цезаровия вуйчо Марк Аврелий Кота по обвинение в присвояване плячката от малоазийския град Хераклея след отнемането му от Митридат. За нещастие на Марк Кота тогава консул беше и Лукул, а двамата бяха добри приятели. Ненавистта на римските конници към Лукул щеше да се пренесе върху всеки негов съюзник или приятел, затова плебсът даде свобода на Карбон да действа. Любимият вуйчо на Цезар щеше да се защитава по обвинение в злоупотреби, но за негово съжаление не пред специалния съд, който навремето Сула създаде. Вместо от комисия от съдебни заседатели съдбата на Марк Кота щеше да се реши от самото плебейско събрание, сиреч от няколко хиляди римляни, решени на всяка цена да съборят Лукул.
— Нямаше какво да се краде! — обясняваше Кота на Цезар. — Митридат беше използвал в продължение на месеци Хераклея за своя база, след това градът беше обсаждан няколко месеца и когато влязох вътре, Цезаре, дори и плъхове нямаше! И това всички много добре знаят! Какво мислиш, че ще остане в един град, след като триста хиляди понтийски войници са презимували в него?
— Няма защо да се оправдаваш пред мен, вуйчо — отвърна му мрачно Цезар. — Аз не мога дори да те защитавам, защото делото ще се гледа в плебейското събрание, а аз съм патриций.
— Това се подразбира. Но Цицерон ще го направи вместо теб.
— Няма, вуйчо, не си ли чул?
— Какво да чуя?
— Цицерон е сломен от мъка. Най-напред умря първият му братовчед Луций, а преди няколко дни се спомина и баща му. На това отгоре Теренция страдала от ревматизъм и климатът в Рим по това време на годината не й понасял. Нали знаеш, в тяхното гнездо тя командва! Цицерон е заминал за Арпин.
— Тогава ще разчитам на Хортензий, брат си Луций и Марк Крас — заключи Кота.
— Няма да са толкова убедителни, вуйчо, но все ще свършат работа.
— Съмнявам се, много се съмнявам. Плебсът ми се е заканил жестоко.
— Какво да се прави, всеки, който е известен като приятел на горкия Лукул, се превръща в неприятел на конниците.
Марк Кота го изгледа иронично.
— Горкият Лукул, така ли? Доколкото знам, той не е твой приятел!
— Така е, вуйчо Марк — съгласи се Цезар. — Но одобрявам финансовите реформи, които внесе на изток. Сула показа правилния път, но именно Лукул успя да го прокара. Вместо да оставя на римските публикани да източат всички богатства от източните провинции, Лукул осигури на Рим постоянни и значителни приходи, без да предизвиква местното население. Както стояха нещата навремето, публиканите бяха свободни да грабят, колкото пожелаят, да трупат печалби в полза на конниците, но и да настройват цели области срещу Рим. Не мога да скрия личната си неприязън към Лукул. Той не само че ме обиди жестоко, но и ме лиши от напълно заслужени военни почести. Като администратор обаче е много добър и съжалявам за него.
— Аз пък мога само да съжалявам, че двамата не се разбирате, Цезаре. В много отношения си приличате.
Цезар сепнато изгледа вуйчо си. Никога не беше забелязвал особена прилика между Аврелия и тримата й братя. Тази реплика обаче беше напълно в стила на майка му! Ето че именно Аврелия го гледаше с големите сивкавовиолетови очи на Марк Кота. Щом вуйчо му започва да прилича на майка му, значи е време да си върви. Освен това имаше среща със Сервилия.
Но и тя се оказа доста тъжна.
Ако Сервилия дойдеше преди него, винаги се събличаше и го чакаше гола в леглото. Но не и този ден. Цезар я завари да седи облечена на стола.
— Трябва да поговорим — каза тя.
— Някакъв проблем? — попита Цезар и седна срещу нея.
— От най-банално естество и като си помисля, неизбежен. Аз съм бременна.