Тя вече знаеше как да се оправя с вечно променящите се настроения на мъжа си.
— О, Клодий, колко си гениален! — похвали го. — Цезар е свикнал да използва другите, а ето, че ти започна да използваш него! Мисля, че и занапред ще е добре да се възползваш от Цезар.
Подобна интерпретация на случая подейства благотворно на Клодий. Той побърза да изтъкне изключителната си съобразителност.
— О, аз ще го използвам, Фулвия. Той дори може да изготви някои от законите ми вместо мен.
— Религиозните — със сигурност.
— Мислиш ли, че трябва да му се отплатя с една-две услуги?
— Не — отговори невъзмутимо Фулвия. — Цезар не е чак толкова глупав да очаква от един патриций да му заплаща за услуга с услуга. А по рождение ти си оставаш патриций и това не може да се промени.
Тя тромаво се надигна; отново беше бременна и детето вече натежаваше, което я дразнеше. Точно когато се очакваше Клодий да разгърне своята законодателна дейност, Фулвия щеше да е в напреднала бременност. Не че това беше причина да не присъства при борбите на Форума. Напротив, Фулвия с наслада очакваше мига, когато би скандализирала цял Рим, явявайки се на площада в осмия или деветия месец. Дори не смяташе да губи повече от ден-два при раждането: тя беше жена с късмет, можеше да носи и да ражда децата си без никакви усложнения. Отново се излегна на кушетката до Клодий, когато на вратата се показа Децим Брут. Приятелят им сияеше от радост заради убедителната победа на Клодий в изборите.
— Разполагам с едно име: Луций Декумий — посрещна го Клодий.
— Искаш да кажеш: човек, който да те свърже с дребните хорица? — попита Брут и се разположи на кушетката отсреща.
— Именно.
— Кой е той? — Децим Брут бръкна в чинията пред себе си.
— Пазител на колегия на кръстопътя в Субура. Декумий твърди, че е бил голям приятел на Цезар. Навремето му сменял пелените, а след това двамата заедно скитали из квартала.
— Е, и? — Брут не изглеждаше особено въодушевен.
— Ами аз вече се запознах с Луций Декумий и човекът много ми хареса. Той също ме хареса и което е по-важно — Клодий демонстративно понижи глас, сякаш се страхуваше някой да не го подслушва, — най-после намерих начин да се свържа с нисшите съсловия, или поне с онези техни представители, които могат да ни бъдат от полза.
Двамата му събеседници наостриха уши и забравиха за вечерята.
— Бибул доказа тази година само едно — започна да обяснява Клодий, — а именно до каква пародия може да се докара политиката, ако се следва сляпо конституцията. В името на закона Бибул принуди триумвирите да действат извън закона. Цял Рим си дава сметка, че Бибул е използвал религията за своите цели, но работата е там, че успя. Има опасност Цезаровите закони да бъдат отхвърлени. Е, аз ще се постарая подобни трикове занапред да бъдат невъзможни! А щом преодолея тази пречка, вече никой няма да оспори моите закони.
— Освен ако плебсът откаже да ги гласува — присмя му се Децим Брут. — Мога да ти изброя една дузина народни трибуни, които са пропуснали този съществен фактор! Да не говорим и за правото на вето. В колегията има поне четирима души, които биха ти наложили вето с най-голямо удоволствие.
— Точно затова Луций Декумий ще се окаже от изключителна полза за нас! — развика се от вълнение Клодий. — Ние ще си спечелим сред долните класи привърженици, от които Форумът да тръпне в страх. Уличният натиск ще разубеди всеки сенатор, който смята да ми налага вето! Отсега нататък плебсът ще гласува всеки законопроект, който му предложа!
— Сатурнин опита навремето точно това, но се провали — напомни му Брут.
— Сатурнин гледаше на долните класи като на тълпа от хора без лица, той никого не е познавал по име, никога не е пил виното си с тях — наблегна Клодий. — Той не стори именно това, което всеки демагог, търсещ успеха, трябва да направи — да подходи избирателно. На мен не ми трябва огромна тълпа бедни хора на площада. Достатъчни ми са няколко дружини безскрупулни разбойници. Един поглед върху Луций Декумий и вече знаех, че имам пред себе си нужния човек. Отидохме да си поговорим в една кръчма на Вия Нова. Той се оплакваше, че са отнели религиозния статут на колегията му. Хвалеше се, че на младини е бил наемен убиец, а не виждам защо да не му вярвам. Но което ми направи по-голямо впечатление — Декумий ми подхвърли, че неговата колегия заедно с няколко други са се занимавали с охранителния занаят от… от векове!