— Трябва да бъдеш поздравен — заяви Хортензий.
— Проектът е толкова обстоен, че ще остане за вечни времена — отбеляза Вация Исаврик.
И така лекс Юлия репетундарум беше отнесен в народното събрание, придружен със специално решение на Сената в негова подкрепа. До средата на септември вече беше гласуван.
— Много съм доволен — сподели Цезар пред Крас, докато двамата присъстваха на римските игри, които бяха довели в града хиляди жители от селските райони.
— Така и трябва, Гай. Всеки път, щом добрите люде не знаят какво да ти възразят, трябва да ти гласуваме триумф.
— Добрите люде не можеха да възразят и срещу поземлените ми закони, но това не им попречи да се опитат да ги унищожат — напомни му Цезар.
— Да, но с поземлените закони винаги е различно. Поставят се под въпрос твърде големи суми от наеми и ренти. Докато злоупотребите на провинциалните управители удрят хазната. Все пак ми прави впечатление, че си ограничил действието на закона си само върху представителите на сенаторското съсловие. Конниците също грабят на воля из провинциите — упрекна го Крас.
— Но само със съгласието на управителите. Когато обаче стана за втори път консул, ще прокарам втори закон, насочен този път срещу конниците. Законите срещу финансовите злоупотреби отнемат твърде много време. Човек не може да си позволи два в рамките на един мандат.
— Значи смяташ да се кандидатираш втори път за консул?
— Разбира се. Ами ти?
— Не бих имал нищо против — рече замислено Крас. — Много ми се ще да воювам с партите, та да си спечеля най-сетне някой триумф. Но няма да стане, ако не съм консул.
— Ще бъдеш.
Крас смени темата:
— Дали вече си определил списъка на легатите и военните трибуни в Галия?
— Не е окончателен.
— Тогава дали би взел моя Публий със себе си? Иска ми се да се научи на военния занаят при теб.
— Ще се радвам да запиша и него.
— Изборът ти за висш легат направо ме изумява. Тит Лабиен? Та той никога нищо съществено не е направил.
— Освен че е бил народен трибун под мой контрол, искаш да кажеш — намигна му Цезар. — Не го тълкувай като проява на глупост, скъпи Марк, ако обичаш! Познавам Лабиен от Киликия, когато управител беше Вация Исаврик. Лабиен обича конете, доста рядко срещана черта у римлянин. А на мен ми трябва способен началник на конницата, предстои ми да воювам с племена, които воюват предимно на коне. Лабиен ще се справи добре.
— Не си се отказал от плана да завоюваш бреговете на Дунав?
— Когато свърша своите завоевания, Марк, римските владения ще включват и Египет. А ако ти победиш партите след втория си консулски мандат, Рим ще бъде господар на целия свят от Атлантическия океан чак до реката Инд. — Цезар въздъхна. — Предполагам, това означава, че междувременно трябва да покоря и Далечна Галия.
Крас го погледна, все едно го беше ударил гръм.
— Гай, какви ги говориш? Всичко това ще ти отнеме не пет, а десет години!
— Знам.
— Не само сенатът, ами и народът ще те разпъне на кръст! Да водиш завоевателни войни в продължение на десет години? Никой не го е правил!
Двамата се намираха насред Мацел Купеденис и край тях постоянно се движеха хора. Не един и двама поздравяваха Цезар, който им отвръщаше с усмивка, а понякога ги питаше как е семейството, върви ли работата, някой не се ли е оженил напоследък. Крас така и не спираше да се чуди: колко жители на Рим познаваше лично Цезар? При това не се отнасяше само за римляни, ами и за някогашни роби с шапките на свободата, фригийци с тюрбани, дългокоси гали, обръснати сирийци, евреи с шапчици, закачени за темето. Ако те можеха да гласуват, Цезар щеше да остане до края на живота си на власт. А иначе той никога не излизаше извън рамките на традиционната политика. Дали добрите люде съзнаваха, че Рим лежи в краката на Цезар? Едва ли. Ако знаеха истината за него, нямаше да стоят и да броят звездите. Камата, която Бибул бил пратил на Ветий, щеше да влезе в употреба. И то срещу Цезар, не срещу Помпей.
— Омръзнало ми е от Рим! — възкликна Цезар. — Вече близо десет години не мога да мръдна оттук, сякаш съм затворник. Чакам с нетърпение да замина! Десет години на бойното поле? О, Марк, каква величествена перспектива! Най-после ще се занимавам с това, към което душата ми винаги е тегнела; ще жъна класовете на римската нива, ще градя славата си и най-вече няма да търпя хленчовете на добрите люде. На бойното поле ще бъда с неограничена власт. Никой няма да ми възразява. Ще бъде чудесно!