Поради това в известен смисъл беше съвсем естествено фрау Грубер да изиграе определена роля за втората среща на Бената с Кони Фледерман. Беше събота, пазарен ден, и когато се събуди, Бената с неохотно мърморене обеща на майка си да ѝ помогне с пазаруването за седмицата и с пренасянето на покупките. Все още намусена, тя нахлузи стара сива пола и някаква невзрачна блуза и среса надве-натри косата си. Та кого ли можеше да срещне? Улрих Хешел ли? Или Манфред Бекер? Но срещна Кони Фледерман и след това гласчето в главата ѝ зазвуча със звънлив сарказъм. Тя се тътреше след майка си, чието стоическо мълчание на германска селянка за Бената беше олицетворение на цялата празнота и студенина в живота ѝ.
Докато бяха на пазара, Бената се разтакаваше — заплесна се по цветята на фрау Мюлерман, после по сергията на художника, докато накрая фрау Грубер се върна при нея, дръпна я за ръкава и ѝ напомни, че е дошла, за да носи вурстчетата, брашното и осоления бут.
А когато завиха покрай сергията на мандраджията и Бената видя пред себе си самия Кони Фледерман, този път в пълната прекрасна военна униформа, никак не се зарадва, по-скоро щеше да умре от срам. Какъв ужас! Да я види в този вид, при това натоварена с торба с пушени меса, а след нея да се мъкне прегърбената ѝ подсмърчаща майка, която придирчиво рови из плодовете.
Но на лицето му, въпреки всичко, цъфна широка усмивка.
— О, красивата фройлайн от Аншлуса! — каза на висок глас той и няколко минувачи на мига се обърнаха и се вторачиха в тях. Ако до този момент лицето на Бената беше бледо и безизразно, сега стана наситеномораво. — Чудех се дали ще ви видя пак.
После той се обърна към фрау Грубер и с особено официален и уважителен тон каза:
— Позволете да се представя? Щабен офицер Мартин Константин Фледерман. С дъщеря ви се срещнахме тук онзи ден и си поговорихме за току-що обявения Аншлус.
Фрау Грубер закима с глава като глухоняма.
Бената, която още не можеше да се концентрира, защото се притесняваше от издутите торби в ръцете си и от ужасно грозната кройка на блузата, макар и със закъснение забеляза, че с него имаше още двама мъже, които в сравнение с щабен офицер Мартин Константин Фледерман изглеждаха дребни и невзрачни. И изобщо в насочената ярка светлина на неговото внимание всичко друго ѝ се струваше потулено в тъмна сянка. Но ѝ се стори, че ги видя да правят отегчени физиономии.
— А какво ще кажете за тази вечер? Мога ли да ви поканя на вечеря?
Бената впери ококорен поглед в него.
— Не ли? — Очите му замигаха трескаво.
— Да — отвърна Бената.
— Може ли? — Този път той се обърна към фрау Грубер.
— Ja, sicher!16 — успя да каже само фрау Грубер, когато гласът ѝ най-сетне се върна и отговорът ѝ беше така безрезервно доверчив, така лишен от родителска строгост, че нещо в Бената трепна тревожно.
От този момент нататък във взаимоотношенията ѝ с този мъж, който по-късно щеше да стане неин съпруг, настъпи едва забележима, но дълбока промяна. При това безмълвно момичешко страхопочитание, което майка ѝ демонстрираше, Бената осъзна, че тя сама ще трябва да играе ролята на родител — да създава бариерите и клопките, които да направят играта на ухажването още по-примамлива. Тя дори не се беше замисляла за това по отношение на момчетата от Фрюлингхаузен, които бяха проявили интерес към нея: с тях игра нямаше, нямаше нужда от игра, тя не приемаше на сериозно нито един от тях, те изобщо не я вълнуваха, нищо че интересът им към нея повдигаше самочувствието ѝ.
— В такъв случай ще ви взема в осем и половина от… къде?
— Улица „Крензих“, седем — отвърна Бената и потръпна при мисълта, че той ще види къщурката на семейство Грубер. След това, тъй като вече беше поела ролята на създател на пречки, добави: — Но по-добре ще е в осем.
— Аха! — възкликна той, приятно изненадан.
Бената поизправи рамене и намести торбата на рамото си, да не виси така извинително на една страна.
— Нека тогава бъде в осем часа — потвърди той с лек поклон.
Същата вечер, при приготовленията за вечерята, Бената си позволи лукса да се изкъпе във вана с гореща вода. Семейство Грубер все още се къпеха в едно старо корито, като се поливаха с вода, подгряна на печката в кухнята, и я мъкнеха зад нещо като параван. Фрау Грубер, която се вълнуваше не по-малко от Бената, ѝ беше предложила да си вземе вана и дори остави работата си, за да я приготви. Но всъщност това нервно напрежение, което беше обзело майката, успокои Бената.