— О, я стига, Кони — отвърна Мариане, като се мъчеше безуспешно да потуши раздразнението си. — Мариане — представи се тя и протегна ръка към младата жена, която според нея нямаше как да бъде много над двайсет.
— Благодаря — отвърна момичето и запремига трепетно като сърна. — Много ми е приятно да се запознаем.
Пристигнаха и други гости и Мариане започна да се чувства притисната от всички тези протегнати за поздрав ръце, приветствията, политическите коментари. А ето я и Грета фон Фирсдал, вече се опитваше да привлече вниманието ѝ. Откакто Хитлер беше нахлул, Грета не спираше да дърдори за зимните дрехи, които събирала за судетските германци, които наскоро се бяха „завърнали в родината, след като толкова дълго били потискани от славяните…“. Мариане искаше да се отърве от разговорите за политика с Грета. Без да се замисля, подхвана Бената под ръка, поведе я към изхода и осветения с фенери вътрешен двор и каза през рамо на Кони:
— Остави ни да се опознаем!
— О, прекрасно! — възкликна Бената.
— Нали! Като във вълшебна приказка. Графиня Фон Лингенфелс има ненадминат усет за великолепие.
Бената кимна, вперила ококорен поглед в Мариане.
— Е, кажете ми нещо за себе си, преди да са ни обградили тълпи от обожатели. Добре ли пътувахте? Намерихте ли стаята си? — Мариане изреждаше набързо обичайните въпроси и с половин ухо слушаше отговорите на момичето. Струваше ѝ се, че всички очи са приковани в нея. — Припомнете ми… как се запознахте с Кони?
Мариане грабна две чаши шампанско от близката маса и подаде едната на Бената, а тя я пое, без да благодари.
— Всъщност срещнахме се на градския площад. Бях там с отряда си… отряда, в който бях, към БДМ3…
— Мили боже! БДМ ли? На колко години сте? — учудено попита Мариане.
— А, не, не това за малките момичета, а за девойките, „Красота и вяра“. Аз съм на деветнайсет.
— Аха. — Мариане потупа ръката ѝ. — Определено от застаряващите.
Момичето впи поглед в нея.
— Прекрасни са, нали? — Мариане посочи белите хризантеми и тъмните есенни анемонии, подредени в саксии покрай балюстрадата. Високо горе по тъмното небе се гонеха бледи облаци. А в далечината се виждаха гори, мастиленочерни в здрача. — Значи, на градския площад…
Бената отпи от шампанското и се задави.
— Няма много за разказване. Срещнахме се, поговорихме си, а след известно време излязохме на вечеря.
Мариане остави чашата си на ниската тухлена стена, която ограждаше двора.
— И сега ще се жените.
— Като го кажете така… — Бената се поколеба. — … наистина звучи странно.
Мариане се усмихна, после наведе глава настрани и сключи вежди. Беше научила това проницателно изражение от Графинята и беше установила, че е много полезно, когато искаш да изкопчиш признание или обяснение от децата или от членовете на семейството, дори от възрастните мъже.
Но върху това момиче не произведе желания ефект. Напротив, тя сякаш си върна куража, поизправи рамене и добави:
— Е, междувременно се случиха някои неща.
— Да, разбира се. — Защо изобщо се беше заела с този непривичен разпит? Момичето щеше да стане съпруга на Кони. Това начало на познанството им не би могло да донесе нищо хубаво на Мариане. — Извинявам се. Не искам да досаждам с любопитството си. Елате. — Мариане се озърна да потърси възможност за измъкване, но дворът бързо се пълнеше с хора; с облекчение забеляза сред гостите Херман Кемпел, един от наивниците отпреди малко, които бяха така зашеметени от красотата на Бената. — Да поговорим с най-скорошния ви ухажор.
Докато вечерта все повече и повече излиняваше, ги връхлетя прилив на безмилостна замайваща енергия. Някакъв комичен персонаж, с баварски кожени панталони и чорапи до коленете, засвири народни песни на някакъв акордеон… — дали Графинята го беше наела, или беше някой от местните? — а гостите затанцуваха народни танци по неравните камъни на двора. Жените дори изуха обувките си, въпреки студа. А вътре триото за американски джаз, което Графинята беше поканила, най-после беше пристигнало. Свиреха рагтайм в голямата бална зала, а няколко от по-дръзките и по-космополитни гости демонстрираха танци с глуповати имена като „Голямата ябълка“ и „Линди хоп“. Незнайно как, въпреки липсата на истинска готварска печка и течаща вода, готвачът беше осигурил нестихващ поток от деликатеси: традиционните кюфтета от свинско с нежен сос от магданоз, закръглени бели варени кнедли, резенчета колбаси. Но имаше и нови: аспержи, увити в тънки като хартия резени шунка, желатинов пудинг, фламбиран ананас и препечени филийки с хайвер… също както музиката, и храната отразяваше целия спектър на германската култура.
3
Съюз на немските момичета, на немски: Bund Deutscher Mädel, съкратено: BDM — момичешкото крило на нацистката младежка организация Хитлерюгенд. В текста ще се използва съкращението БДМ. — Б.пр.