Мариане се носеше като сред мъгла, но не от алкохол (домакинята не биваше в никакъв случай да пие повече от една чаша пунш — и това беше научила от Графинята), а от облекчение: беше успяла да продължи твърде пищната традиция на тържеството по случай края на жътвата, въпреки вълната от заядлива, скована войнственост, която беше заляла цялата нация. А и беше успяла да се освободи от оковите на собственото си възпитание (колко ли щеше да е покрусен баща ѝ, ако я видеше как устройва бал с джазова музика и тостове с шампанско?) и да дари на тези хора нещо прелестно, освобождаващо, неземно.
Тази мисъл я окриляваше и тя се носеше леко из тълпата, заговаряше гостите, проверяваше алкохола зад бара и храната по бюфетите.
— Младата графиня! — подвикна един развеселен дърдорко, братовчед на Кони, и обви раменете ѝ с дебелата си ръка. — Великолепно тържество! Но къде е уважаемият ти съпруг? И всичките му приятели интелектуалци са изчезнали. Цял час вече не съм виждал ни един от тези тролове! Да не би да са се скатали някъде за елитна сбирка, в която за добрия стар Йохан няма място?
— Не, не. — Мариане се измъкна от хватката му, като го дари с целувка по бузата. Но въпросът му беше съвсем на място. Къде наистина беше Албрехт? А като стана въпрос, Кони, Ханс и Герхарт Фридландер също се бяха изпарили. Вече от доста време не ги беше виждала. Сигурно Албрехт ги е завлякъл в библиотеката, за да прегледат писмото му. Тази мисъл я подразни. Албрехт и вечната му трезвост — та той при никакви обстоятелства не губеше способността си да се вторачва в някакъв далечен свят, но никога не забелязваше какво се случва под носа му — усещаше я като упрек. Да, разбира се, прав беше. Клетият Ернст фон Рат лежеше в някакво болнично легло, а хиляди евреи нощуваха в пограничните райони, под открито небе в този студ. Германия се управляваше от някакъв креслив агитатор, твърдо решен да въвлече другите страни във война, като междувременно съсипва живота на невинните граждани. А те сега са тук, пият шампанско и танцуват под звуците на Скот Джоплин.
Раздразнена, но и готова да се отбранява, Мариане нахлу в кабинета на Албрехт и да, наистина там бяха всичките ѝ липсващи гости: Албрехт и Кони, Ханс и Герхарт, Торстен Фрай и Американеца, Сам Бийвъруил, а и още неколцина, много от които също като Кони бяха офицери на Абвера4.
— А това какво е? — запита с престорено весел глас Мариане. — Тайно тържество само за сериозни хора ли? Графинята никак няма да се зарадва, ако разбере, че вместо да танцувате, се спотайвате тук.
— Мариане… — започна Албрехт.
— Албрехт! Остави гостите да се позабавляват…
Докато говореше, Мариане забеляза, че сред тях има непознат: нисък мъж, тъмнокос, оплешивяващ, с приятно, но някак напрегнато лице. Нещо необичайно витаеше из стаята и въпреки ненадейното ѝ появяване, сериозните лица на мъжете дори не трепнаха.
— Извинете — обърна се тя към непознатия. — Не мисля, че сме се срещали.
— Пьотр Грабарек. — Мъжът пристъпи към нея и протегна ръка. Поляк. И Албрехт и Кони имаха много познайници от Националната партия в Полша.
— Мариане фон Лингенфелс. Съпругата на вашия трезвен домакин — каза тя и посочи към Албрехт.
— Мариане… — намеси се отново Албрехт. — Пьотр пристигна от Мюнхен с тревожни новини. Тази вечер…
— За Фон Рат ли? Починал ли е? — Хладни тръпки побиха Мариане.
— Мъртъв е, да — кимна Албрехт. — Но това далеч не е всичко.
Сега вече Мариане се почувства неловко сред групата мъже, те всички очакваха да видят как ще реагира. Не беше свикнала с тази роля, ролята на единствения непосветен.
— Изглежда, Гьобелс е наредил на СА5 да създават безредици — рушат имотите на евреите, хвърлят камъни по витрините на магазините, правят си тренировки…
— Какви ти тренировки! Това си е битка! Организирано нападение! — обади се мъжът.
— … как да съсипват човешки животи!
— Ужас! И какво? Лютце си е затворил очите, така ли? — Лютце беше началникът на полицията, на СА. Мариане наскоро се беше запознала с него и никак не ѝ хареса.
— Явно — отвърна Албрехт.
Погледите се залутаха, телата се размърдаха нервно.
— Какво падение! Каква лудост! Хитлер, както подозирахме, е истински маниак! — възкликна Ханс, но никой не му обърна внимание. Той беше симпатично, глупаво момче. „Някои хора са мислители, други действат“, беше казал веднъж Кони. „Ханс е от вторите.“ Но Албрехт не прие безрезервно тази дихотомия, за него тя беше прекалено черно-бяла, прекалено принизяваща и безпощадна. Действията трябва да са предхождани от мисъл, а мисълта да включва задълбочени разсъждения. Кони обаче беше различен. Той самият беше по-скоро човек на действието, а възгледите му, макар да бяха подплатени с факти и обосновки, рядко биваха дълбоко осмислени, затова пък винаги категорични.
4
Абвер (на немски: Abwehr) — военното разузнаване и контраразузнаване в Германия, в периода 1919-1944 г. — Б.пр.
5
СА, или Щурмабтайлунг, на немски: Sturmabteilung (SA), е паравоенна организация към НСДАП (Националсоциалистическата германска работническа партия). По-нататък в текста за краткост ще се използва съкращението СА. — Б.пр.