— Това е срам за Германия пред очите на света — заключи Албрехт.
Тези думи бяха посрещнати с всеобщо съгласие.
— Това е и страдание — допълни Кони. — Страдание за много, много хора… — Групата потъна в тишина, а откъм двора през армираните стъкла на прозорците се процеждаха звуците на акордеона и смехът на гостите. — И остава само едно: разумните граждани трябва да предприемат съответните действия. Не всички сме главорези и злодеи, но ще се превърнем в такива, ако не направим нищо.
Смело твърдение беше това, предизвикателно дори. Мариане проследи разнообразните реакции по лицата на мъжете. Ханс, запленен от идеята, кимна отривисто. Еберхарт фон Щрален, който явно не одобряваше такива безразсъдни изказвания, взе да изтупва мъхчетата от ревера си. Албрехт смръщи лице и потъна в размишления.
— Това е наш дълг — продължи Кони. — Ако не работим усилено срещу Хитлер, положението все повече ще се влошава. Този човек, този зилот, който нарича себе си наш предводител, ще съсипе всичко, което сме постигнали като обединена нация… — След миг продължи: — Ако не започнем да мобилизираме съмишленици срещу него, ако не направим всичко възможно да включим познатите си от чужбина: англичани, американци, французи, той ще ни въвлече във война, а може и да е нещо по-лошо. Ако се вслушвате в нещата, които говори този човек, ако наистина го чувате, ако четете… всичко е там, в онази негова противна книга, Mein Kampf… Неговата „борба“ е да превърне всички ни в зверове! Прочетете я, сериозно ви казвам, „опознай врага“… Та тези негови възгледи са средновековни! Дори по-лошо. Анархически са! Животът за него е чисто и просто борба за ресурси, които се разпределят между расите… Ами и тази „висша раса“, за която така обича да говори? А какви списъци с характеристики на расите е направил! И той ще използва всичко това, за да ни раздели и завладее.
Мариане и преди беше чувала възгледите на Кони. Колко ли пъти бяха осъмвали в разговори пред камината във Вайслау? Да, Хитлер беше безумец, главорез, за това разногласия нямаха. Беше им ясно още от времето на „Бирения пуч“6. Кони и Албрехт бяха посветили доста време през последните години да помагат на жертвите на националсоциалистите: евреи, които искаха да емигрират, комунисти, изпратени в затворите, артисти, чиито творби забраняваха. „Без закони — както Албрехт винаги казваше — не превъзхождаме с нищо маймуните.“ Неговата работа беше не само с адвокатската си практика да поддържа и укрепва законността, но и да съдейства за спечелването на всяка отделна човешка битка.
Но Кони се беше отказал от закона, особено в този му вид: такъв, какъвто беше в ръцете на нацистите, а те все повече и повече го кастрираха. Кони по рождение си беше разколник, привърженик на решителните действия. И тъкмо това беше едно от нещата, които Мариане най-много обичаше у него; Кони — момчето, с което играеха като деца, нейният най-скъп приятел, мъжът, на когото тя най-много се възхищаваше, след Албрехт, разбира се. Той винаги е бил агитатор, пламенен защитник на онова, което смяташе за правилно. Като деца той и Мариане, заедно със семействата си, прекарваха летните ваканции на Балтийското крайбрежие и Кони винаги предвождаше бойните им походи срещу някоя неправда, като например жестокостта на портиера на хотела към кучетата, която те разобличиха, или предвождаше бунтовете срещу проявите на неоснователни предразсъдъци на родителите им. И обикновено постигаше това, което искаше, благодарение или на неимоверната сила на характера, или на ината си.
— … Непременно трябва да намерим начин да му се противопоставим — продължаваше Кони. — Не просто да разкрием отвратителните му домогвания пред света, но и самите ние да предприемем нещо. Ако просто седим, скрити зад бюрата си в пълна безопасност, и раздаваме присъди, не ще имаме никакво оправдание. Затова предлагам още от днес да насочим всичките си усилия към активна съпротива. Да се опитаме да отклоним страната си от пътя на унищожението, по който я е повел Хитлер.
Когато приключи с изказването си, Кони беше останал без дъх, а по ивицата на челото му, където започваше косата, бяха избили ситни капчици пот.
6
На немски: Der Bierkeller-Putsch, е опит за преврат с цел сваляне на местното правителство на Бавария, както и на Ваймарската република, организиран и иницииран от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер, започнал в една от бирариите в Мюнхен на 8 ноември 1923 г.