— Неподвластни на Трите закона? Сигурно…
— Не ме разбра, Питър. Това ли са единствените ограничения, според теб? По дяволите, ти асоциираш с ранните позитронни мозъци! Трябва ли да ти напомням, че освен областта на Трите закона, няма разклонение в тези мозъци, което да не е добре разработено и фиксирано? Създали сме роботи за всякакви специфични задачи. Спокойно можем да кажем, че имат почти неограничени възможности.
— И ти предлагаш…
— Всяко ниво под Трите закона да бъде отворено. Това не е никак трудно!
— Не е трудно, наистина — сухо отбеляза Богърт. — Безполезните неща никого не затрудняват. Трудното е да се фиксират тези нива и да се направи робота използваем!
— Но какво те притеснява? Фиксирането на нивата изисква големи усилия, защото Принципът на вероятността пряко касае масата на позитроните. Неговите стойности могат да бъдат сведени до минимум, но защо да правим това? Ако успеем да използваме този принцип, за да пресечем пътя на догадките…
— Ще получим непредсказуем робот!
— Ще имаме творящ робот — настоя нетърпеливо Меръдаян. — Питър, ако човешкият мозък е притежавал нещо, което роботите нямат, това е непредсказуемостта — функция на субатомните нива. Признавам, че този ефект никога не е бил демонстриран експериментално върху нервната система. И без това човешкият мозък принципно не е по-висш от този на робота.
— И ти смяташ, че ако приложиш Принципа на вероятността в мозъка на робота, той ще заприлича на нашия?
— Точно така!
Те спориха и обсъждаха още много след това.
Бордът на директорите очевидно нямаше намерение да бъде убеден лесно.
Скот Робъртсън, най-крупният акционер във фирмата, каза:
— Достатъчно трудно се управлява роботната индустрия такава, каквато е. Общественото недоверие е голямо поради вечно съществуващия риск роботът да излезе извън строя. Ако хората осъзнаят идеята, че може да изгубим контрол над тях… О, не ми говорете за Трите закона! Средностатистическият човек няма да повярва, че роботите ще го защитят, щом чуе думата „неконтролируем“!
— Тогава не я използвайте — посъветва Меръдаян. — Може да я смените е „интуитивен“.
— Интуитивен… И при това робот-момиче? — измърмори някой.
Всички заседаващи около дългата маса се подсмихнаха ехидно.
Меръдаян реши да овладее ситуацията.
— Точно така! Робот-момиче. Нашите роботи са безполови, както и новият, но ние винаги си мислим за тях в мъжки род. Даваме им мъжки имена и им казваме „той“, или „него“. Този, ако математически конструираме мозъка му по моя план, ще попадне в координатната система ДжН. Първият робот ще бъде ДжН–1 и аз предполагам, че ще му викаме Джон–1… Защо да не го наречем Джейн–1? Така обществото ще разбере, че сме конструирали робот с интуиция!
Робъртсън поклати глава.
— Не схващам разликата. От твоите обяснения разбрах, че възнамерявате да отстраните последната бариера, която принципно разделя мозъка на робота от човешкия? Каква мислите, че ще е социалната реакция?
— Трябва ли да става публично достояние? — попита Меръдаян. Замисли се за момент и продължи: — Вижте, в едно нещо обществото е единодушно — жената не е толкова умна, колкото мъжа, нали?
Заседателите веднага се огледаха предпазливо, сякаш все още Сюзан Калвин беше сред тях. Меръдаян продължи:
— Ако провъзгласим робота за женски, публиката автоматично ще приеме, че Джейн–1 е умствено по-назад. Това ни предпазва от по-нататъшни обяснения.
— Всъщност има и друго — намеси се Богърт. — С колегата много внимателно сме изчислили параметрите на новата машина. Независимо от това дали ще бъде Джон, или Джейн, тя ще е изключително стабилна. Достатъчно разумна, но по-опростена, в сравнение с другите ни серии. Ще й бъде добавен само един елемент. Е, нека го наречем „интуиция“.
— Кой може да предвиди докъде ще ни доведе това? — измърмори Робъртсън.
— Меръдаян! Както знаете, Космическият скок вече е разработен като принцип. Стана възможно човекът да използва хиперскоростта, надвишаваща тази на светлината. Можем да посетим други планети от звездната система и да се върнем в оптимално време — за седмица, например.
— Това не е ново за нас — отбеляза Робъртсън. — Постигнахме го благодарение на роботиката.
— Точно така. Позволете да добавя, че не ни върши работа. Не можем да използваме хиперскоростта, освен за демонстрация. Космическият скок е рискован. От енергийна гледна точка е разточителен, следователно — и изключително скъп. Ако можехме да си го позволим, целта му би трябвало да е откриването на обитаема планета. Наречете това психологическа необходимост. Ако изхарчим двадесет милиарда долара единствено за научни данни, тогава всеки ще пита защо сме пропилели толкова пари. Ако рапортуваме обаче за откриването на населена планета, никой няма да се интересува от средства. Автоматично влизаме в ролята на космически Христофор Колумб.