Меръдаян не отговори на последната му забележка. Не от презрение, присъщо на Сюзан, а просто защото не беше го чул.
— Проблемът е в разпознаването. Конструирали сме корелацията на Джейн–2 перфектно. Но когато извърши свързването, тя не може да отличи истинския резултат от незначителния. Този проблем не може да се разреши лесно. Как да накараш робота да работи качествено, като не можеш да предвидиш каква корелация ще направи?
— Предполагам, че си мислил да намалиш потенциала на диода W–21. После да го свържеш с…
— Не! Не… — Гласът на Меръдян премина в шепот. — Не е възможно да разбъркаш всичко. Може да направим това само за себе си. Главното е да я накараме да отсее важното и да извлече извода. Ако успеем да направим това, ще видиш, че роботът ще започне да отговаря по интуиция. Не знам как ще го постигнем, освен ако не стане случайно!
— Струва ми се, че искаш непосилни неща от нея! Искаш да прилича на гений — отбеляза сухо Багърт.
Меръдаян закима енергично.
— Точно така, Питър! Толкова пъти съм се страхувал да си го призная. Моля те, не ми се подигравай! Не влизай в тона на другите!
— Наистина ли целта ти е робот-гений?
— Какво са думите? Опитвам се създам мислеща машина, която да прави уникални корелации с огромна скорост. Това трябва да заложа в позитронните уравнения на полето, но все още не успявам!
Той изгледа недоволен Джейн–2 и попита:
— Кои са предимствата ти, Джейн?
Роботът извърна глава към Мерядаян, но не издаде звук. Ученият прошепна:
— Сега търси из корелационните банки.
Най-сетне Джейн–2 изрече безизразно:
— Не съм сигурна. — Това бяха първите произнесени от нея думи.
Меръдаян изви очи нагоре.
— Тя не прави разлика между създаване на уравнение и неокончателен резултат.
— Разбрах това — измърмори Богърт. — Слушай Меръдаян, ще успееш ли да постигнеш нещо, или да сведем загубите само на половин милиард?
— Ще успея! — отсече ученият.
Джейн–3 беше абсолютен неуспех и Меръдаян беснееше.
Тя беше грешка и ученият не можеше да вини никого за това, освен себе си. Въпреки че Меръдаян се чувстваше унижен, всички запазиха мълчание. Оставиха го сам да направи корекции в заплетената математика на позитроните.
Изтече почти година, преди да бъде готова Джейн–4. Меръдаян отново бе ентусиазиран.
— Тя го има — прецени той. — Джейн–4 притежава висок коефициент на разпознаване!
Увереността му стигна до там, че я изправи пред Борда на директорите. Поставиха й задача. Не математическа, разбира се. Всеки робот би могъл да я реши. Въведоха й объркани данни, които в основата си бяха верни.
След експеримента Богърт отсече:
— Това не означава кой знае какво!
— Прав си — съгласи се Меръдаян. — Задачата беше елементарна за Джейн–4, но нали трябваше да им покажа нещо?
— Известно ли ти е колко сме изхарчили досега?
— Хайде, Питър, не започвай пак! Сам прецени колко далеч сме стигнали! Работата ни е не е отишла напразно. Изминалите три години бяха същински ад за мене, но успях да създам нова технология за калкулация. От този момент нататък, за всеки създаден от нас робот, ще спестяваме по петдесет хиляди долара.
— И какво от това?
— Как какво? Уверен съм, че n-измерната сума на вероятността ще намери широко приложение. Моите роботи ДжН ще я открият! Щом веднъж постигна това, което искам, нашият проект ще изплати инвестициите за пет години, дори да ги увеличим три пъти.
— Какво имаш предвид като казваш „щом веднъж постигна това, което искам“? Какво не е наред с Джейн–4?
— Нищо! Просто може да бъде усъвършенствана. Мислех, че усещам накъде вървя, когато я оформях. Сега, след тестовете, вече знам какво трябва да подобря и ще го направя!
След почти година Джейн–5 беше факт. Този път увереността на Меръдаян нямаше граници.
Джейн–5 беше по-дребна и слаба от обичайните роботи. Въпреки че й липсваха женските форми на Джейн–1, около себе си тя излъчваше атмосфера на женственост.
— Дължи се на стойката й — отбеляза Богърт. Ръцете й висяха грациозно. Като се обърнеше, сякаш имаше извивка на гръдния си кош.
— Сега я чуй — предложи Меръдаян. — Как се чувстваш, Джейн?
— В отлично здраве съм, благодаря — отговори Джейн–5. Гласът й беше нежен контраалт — типично женски.
— Защо си направил това, Клинтън? — попита раздразнен Богърт.