Да се върнем на развитието на момичето. В него действат предобектни либидни нагони в процес на организация и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.
Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка — подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с майката — неподвижна маса по отношение на нейната маса, която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мимики — от тях произхожда говорът, — при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на основно средство за общуване.
Играта „Ку-ку — ето те!“, включваща овладяно изчезване и появяване, бележи достъпа до алегоричното владеене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден“ и „довиждане“, е друг подобен белег.
Отсъствието на майчината личност предизвиква напрежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъствието й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръста.
От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване“ вулвата си.
Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.
Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. У всички деца игровите дейности са придружени от стенични експулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.
Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на перисталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.
През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза — садистично орална (зъбна) и анална — с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.
Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект — общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите — активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е активно.