През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за другите — те не го ядат, нито желаят — анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.
В случай на девитализиращо изпитание на празнота — глад или жажда — или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук“, на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него“, на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало“. Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст, за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване — когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.
От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето приисва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и изнасилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни, които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.
През този период на разграничаване на валоризйрания обект — според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи — се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).
Второ детство
С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си — звучност, обозначаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характеристика, която най-напред свързва с уринирането.
То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополучие, безспорно у момичето, както и до желанието да притежава центробежен пенис като момчетата. Това се придружава с изследвания, с проучвателна дейност — която момичето извършва само или с помощта на момчетата,
— мотивирана от безпокойството му, причинено от очевидната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пенис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпката“ си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.
По това време майката е напълно интроецирана в качеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично — орална хранеща майка чрез успокояващите си, възстановителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.
Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхващия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Бащата е възприеман формално като майката, но в по-висок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усещан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представата за сила.