Здравото дете иска, по подобие на родителските форми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен“ като татко, „голяма и хубава“ като мама; като големите, като дамите — магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен“ в аналния и уретрален фалически стадий, така както „хубав“ и „вкусен“ са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния стадий.
Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите крайници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си — може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: скелетно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с животните, не нарекат удължението „опашчица“, или, отъждествявайки само пениса с животните, не го назоват „животинчето“; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.
Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на споменатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или заместниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да промени нарцистичното усещане, предизвикано от болезнената изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от страна на призования като експерт възрастен.
Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто съществува, че в половия му орган е локализирана определена чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Многобройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характеристика — вулва във формата на „пъпка с дупка“ — като награда от страна на бащата и възможност да стане като майката.
Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пенис у последните; и че вследствие на това те често реагират по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Контактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у момиченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емоции на удоволствието, необходим етап към по-сетнешното достигане до сублимация. Често явление е момчетата от три до шест години (в детската градина) да заявяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.
Понякога тези великодушни предложения биват отклонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис“, и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат центробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те започват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна мастурбация — мастурбацията не е само физическа манипулация, но и проява на самовлюбеност — и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагиналния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си останат пасивни обекти, затворени в детската стая.
Обратно на казаното от Фройд, изключително многобройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отговори на въпросите на момиченцето, то бързо преодолява раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в началото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслушано без укор. Същото важи за думите, с които момиченцето разказва за социалния си обмен с другите — главно с деца на негова възраст, — думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всички случаи на афективно здраве за момичетата е неоспорима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка“ на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато сегашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс — съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на жената, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.