До петгодишна възраст най-голямата радост на децата, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социалните игри като играта на „продавачи“.
Колкото до думите, свързани с екскременти, те винаги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелства в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата куклите; последните служат за образов посредник в бъбренето, свързано с дуалните фалически еротични отношения, с които момичетата, за разлика от момчетата, обичат да се забавляват.
Кукли
Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-разпространена сред момичетата, отколкото сред момчетата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес. Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчинско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата-близнак е представена от куклите-животни — субективно хуманизирани фетиши.
Куклите заместници на орален или анален обект, които задоволяват потребностите на детето да се грижи и наказва, обслужват преноса на фалическо-нарцистични емоции, възникващи във взаимотношенията. Тези игри са силно ерогенни; следователно те са пренос на мастурбационна функция, тъй като в случая нямаме изживяна, а само субективна емоционална среща. Точно както мастурбацията, тези игри остават скрити за възрастните. Присъствието на наблюдател винаги намалява нарцистичната им ерогенна стойност.
Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то е защото предполага, че майка му изпитва към него орално, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за сублимация след изтласкване, а за фетишистко еротично (либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?
Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у момичето — гордо, че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, — тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис, бащиния. Момичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах“ — измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за „да си играем двамата“ и „после той ще ми даде една кукла“. Тук имаме игра на думи4, защото момчетата „стрелят“ по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата „дърпат“ центростремително.
Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазмират и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!“ често означава „Аз те умрях“. Колкото до момичето, то иска да стане господарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене“. С други думи: докажи ми, че съм те взела в плен, че си запленен от мен.
Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване“ или „власт“ над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена“ кукла, „дъщеря“, избрана от момичето.
Следващите два примера доказват, че куклите наистина обозначават ерогенни зони.
Едно момиченце, единствено дете на две и половина години, за пръв път вижда момче да уринира. То се отдалечава тичешком, отива при кръстницата си (нито майката, нито бащата присъстват) и й казва: „Кръстнице, искам да ми подариш кранче, за да пишкам като Пол.“ Смутена, кръстницата отговаря: „Но аз нямам кранче.“ „Ти си лоша, всички са лоши и ние, момичетата, си нямаме нищо…“ Момченцето, което е тръгнало след нея, я утешава, като я прегръща: „Не плачи, можеш да го гледаш и да го пипаш, когато искаш, позволявам ти.“
През ваканцията по-малката от две сестри, пет и половина годишно момиченце, което още не е забелязало сексуалните различия, се къпе заедно с братовчедите си. Изведнъж момиченцето извиква: „Това си е мое“ и хищно сграбчва пениса на едно от момчетата, което се залива от смях. Смехът му раздразва и разочарова момиченцето, което го пуска и крещи: „Нищо не искам, не искам да се мия, не искам да се обличам, нито да вечерям, нито да си лягам“. После избухва в плач. „Толкова съм нещастна и всички ми се подиграват. Защо съм момиче?…“ И отново изпада в отчаяние, а майката я успокоява. През следващите дни момиченцето здраво стиска куклите си фетиши и непрекъснато заявява на същия братовчед, който вече не му обръща внимание: „Няма да ти ги дам, те са си само мои и ако ги искаш, ще ги скрия.“ Той отговаря: „Не ти ща куклите, дръж си ги!“ Тя не слуша и продължава ядосано да избягва контакта с момчетата; на другия ден отказва да се къпе с тях, на следващия също, докато по-голямата й сестра продължава да се къпе с тях. Три дни по-късно нещата се уталожват, добрият емоционален обмен и съвместните игри отново започват.