Анализираният, този, който извършва своята психоанализа, е малко или повече спънат в работата си от налагащата се личност на психоаналитика, от неосъзнатите мотиви, които му се струва, че долавя, от диференцираните проекции, които личността му понася по-лесно или по-трудно. Именно в това нерядко се корени причината пациентите да избират психоаналитици жени и понеже в тази професия — както във всяка друга — съществува търсене и предлагане, в това е и причината за техния успех. Субектът, решен да предприеме психоанализа, понякога е по-малко подозрителен към жените. Също както, ако ще срещаме някое животно в оградено поле, бихме предпочели да е крава, а не бик, анализираният предпочита странната личност, която се нарича психоаналитик и седи зад него, да е жена, а не мъж. Без да броим факта, че за една жена е по-лесно да стои часове наред физически неподвижна, внимателна и възприемчива.
Аз лично бих искала в тази книга да запозная читателите със свидетелството на една жена за жените. Под общото заглавие „Гениталното либидо и женската му съдба“ ще се опитам, очиствайки думата съдба от фаталното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях.
Наблюденията ми, свързани с любовните и еротични прояви у жените, идват не само от класическите психоанализи на жени, но и от изключително изобилната клинична документация — с която разполагам поради факта, че приемам много родители, — отнасяща се за деца и юноши със смущения в психосоциалното си развитие. В такива случаи винаги се срещам и с двамата родители — отначало заедно, после поотделно, — често и с бабата и дядото. Винаги съставям възможно най-задълбочена анамнеза и когато няколко деца в едно семейство имат невротични смущения, често съветвам и родителите да се подложат на психотерапия. Така откривам — апостериори и защото детето е вече на път да оздравее, — че родителите без да знаят са живели с невротични симптоми, и научавам, с леко насочване на разговора, какво става в сексуалния живот на жените, независимо дали присъстващите разбират или не разбират това. Ще разкажа в тази книга преживявания, събирани през двайсет и две годишната ми практика, и ще споделя с читателя някои от размислите ми на жена, вдадена в работата и наблюденията си, които потвърждават или отричат теоретичните хипотези.
Колкото до теоретичните постановки, до които прибягвам понякога, бих приканила читателя да ги разглежда само като разумна научна осигуровка. Тя ми помага да обознача някои процеси на освобождаване в поведението, наблюдавано по време на трудната еволюция на психоанализата, или да определя кризисните моменти и трудностите на някои подрастващи деца с оглед на евентуалните бъдещи поражения, както и да им помогна чрез психотерапия по-лесно да ги превъзмогнат. Когато тео-ретизирането ми позволява едновременно да разбера процеса на деструктуриране и да оправдая от аналитична гледна точка контрапреносното поведение (последвано от либидна реорганизация на базата на възстановения нарцисизъм на лекувания обект), аз го смятам за валидно до доказване на противното, съзнавайки, че критерият за валидност (повече отколкото критерия за ценност) винаги е спорен.
Що се отнася до либидото като теоретично понятие, ще се опитам да го изследвам чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принцишгот психоаналитиците от двата пола. И тъй като тук ще говоря за генитално либидо, налага се да опитам — отвъд фактите — да структурирам масата от данни с помощта на икономическата теория на обектното либидо.
От зората на психоанализата насам са правени много изследвания, насочени към изясняване на първите обектни отношения. Някои продължителни психоанализи на възрастни субекти са показали появата в преноса на релационни модуси, датиращи от времето на дуалните, канибалски и разкъсващи отношения, свързвали детето с майката. Мелани Клайн хвърли много светлина върху ранните обектни отношения, които се преоткриват в психозите, където нарцистичното либидо, както и силата на гениталните физиологични нагони, са сведени до нивото на еротично изразяване на кърмачето1.