По-късно, когато се научи да протяга ръце към четвъртия, петия месец — присъстваме на същата гледка. Ако бащата, схващан като атрибут на майката, се появи, когато момиченцето има нужда от храна или от грижи — или от регресия, ако е потиснато, — той бива пренебрегнат, защото в този момент избраният обект на желанието на детето е майката. Но ако, щом бъде обслужено, щом задоволи нуждата си от храна и от изхвърляне, в полето на вниманието му се появи мъж, момиченцето се отвръща от майка си, за да протегне към него ръце, дори ако не го познава. Появи ли се обаче друга жена, то небрежно я поглежда и се отвръща от нея, за да протегне ръце към майка си, която познава.
Същото отношение на пренебрегване на представителите на собствения пол и на положително приемане на представителите на противоположния пол се наблюдава и при момченцето. За него майката е не само обект на пасивното и активно, орално и анално либидо, какъвто е за момиченцето, но и — особено ако наоколо няма други жени — обект на дифузно сексуално привличане. В редките случаи, когато момичето, през периода на телесна зависимост от грижите и храненето, осигурявани от майката, не приема с ентусиазъм приятелските аванси на представител на мъжкия пол от обкръжението му, то е, защото майката е афективно затворена за този мъж. Когато майката се отнася към мъжа положително, момичето неминуемо ще бъде привлечено от него. Докато, дори когато майката е положително настроена към даден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В същото време синът ще има винаги положителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, освен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.
Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже, да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция. Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си“, т.нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този процес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц2.
Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоциативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фалически тип и доколкото инвестират в тялото на момиченцето, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, както при излизането от центробежната матка; това се явява продължение на периода, през който тялото — изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката — също е функционирало фалически по отношение на пасивното преминаване, докато е търсило пролука в затворилата го кухина.
Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влечения като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание — желанието на момичето да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.
За да бъде това, което е — решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, — едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъдеща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и оплодена от него.
Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на организиращия се едипов комплекс у момиченцето.
Когато по време на психоанализа у възрастния индивид се открият едновременно конфликтни хетеросексуални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е подложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевидна двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката — на вид едно лице — всъщност е неделим елемент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител — бащата. Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съживят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ранен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и предметът е стар.
2
Rend A. Spitz, De la naissance a la parole, la premiere annee de la vie, P.U.F., Paris; 1968, pp. 144–148.