отново е пред мен!
Ами всичко туй е дело на безсрамник и нахал!
Ах, приятелки, ужасно, страшно нещо е това!
МНЕЗИЛОХ
Ах, как смогнах да избия свръхнахалството у вас!
ХОР
Та това не е ли ужас — че и повече дори?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Ужас, да! Че той детето ми отне и го държи!
ХОР
И какво да речем на всичко това?
Ами той го извърши без всякакъв свян!
МНЕЗИЛОХ
И аз няма с това да приключа!
ХОР
Но като дойде, отдето
си дошъл, и ни побягна,
не очаквай да останеш
подир злото невредим!
МНЕЗИЛОХ
Не, дано това не стане! Моля всички богове!
ХОР
Кой ли, кой ли сред безсмъртните
богове ще ти помага в лошото?
МНЕЗИЛОХ
Аз няма да го дам! Напразно дрънкате!
ХОР
Ала кълна се — може би
не ще се радваш подир миг
на мръсната си хулна реч.
Че ние ще ти заплатим
за скверното ти дело както трябва.
Защото само подир миг
съдбата, променена, ще те вмъкне
в едно по-друго зло.
КОРИФЕЙКАТА
Ала ха вземи жените и надонеси дърва,
бързо, бързо да запалим тоя мръсен негодяй!
ПЪРВАТА ЖЕНА (към Хора)
Да тръгваме за съчки!
(Към Робинята си.)
Хайде, Ма̀нийо!
(Към Мнезилох.)
В главня ще те превърна днеска, знай си го!
МНЕЗИЛОХ
Пали, гори!
(Към детето.)
А ти събличай критското
дрешле, по-бързо! За смъртта си, миличко,
ще обвиняваш майка си единствена.
(Съблича го.)
Какво е туй! Момиченцето станало
на мях със вино със персийски чехлички!
Жени, ах, вий, хитруши и пияници!
Какво ли не измисляте да пиете!
Късмет сте за кръчмарите, беда за нас!
Беда за платове и за покъщнина!
Жените се връщат със съчки в ръце.
ПЪРВАТА ЖЕНА (към Робинята си.)
Я постави тук много съчки, Ма̀нийо!
МНЕЗИЛОХ
Да, постави.
(Към Първата жена.)
А ти кажи ми — ти ли го
роди това?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Цели девет месеца
го носих.
МНЕЗИЛОХ
и го носи?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Да, заклевам се!
МНЕЗИЛОХ
Три литра ли е? Колко?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Що си сторил, бре?
Съблякъл си, безсрамнико, детето ми —
ей тонинко!
МНЕЗИЛОХ
Ей тонинко? Е, малко е.
На колко е? На три оки? На четири?
ПЪРВАТА ЖЕНА
На колкото е минало от празника36.
Но дай ми го.
МНЕЗИЛОХ
Това ли? Не, заклевам се!
ПЪРВАТА ЖЕНА
Ще те запалим!
МНЕЗИЛОХ
Хубаво! Палете ме!
Но на това
(Посочва детето)
ще му прережа гърлото!
(Показва нож.)
ПЪРВАТА ЖЕНА
Не, моля те! Постъпвай с мене както щеш,
но не и с него!
МНЕЗИЛОХ
Много си привързана!
Но все пак аз ще му прережа гърлото.
(Пробожда меха.)
ПЪРВАТА ЖЕНА
Уви, дете! Дай, Ма̀нийо, съдинката,
да събера кръвта на свойта рожба!
МНЕЗИЛОХ
Отдолу дръж! Таз милост е единствена.
(Налива вино в съд, който Първата жена подлага, после изтръгва съда от ръцете й, пие, а остатъка излива на земята.)
ПЪРВАТА ЖЕНА
Дано да пукнеш! Завистлив и злобен си!
МНЕЗИЛОХ
А тая кожа давам я на жрицата!
ВТОРАТА ЖЕНА
На жрицата — какво?
МНЕЗИЛОХ
Ей тук на̀, вземай го.
(Хвърля празния мех.)
ВТОРАТА ЖЕНА (към Първата жена)
Злочеста Мика, кой те похити, дете?
Кой, кой отмъкна милата ти щерчица?
ПЪРВАТА ЖЕНА (посочва Мнезилох)
Хей този тип. Но тъй като присъствуваш,
пази го, ние със Клистен отиваме,
за да обадя всичко на пританите.
(Излиза.)
МНЕЗИЛОХ
Какво е средство за избава? Хайде де!
Кой опит, кой тъкмеж? А пък виновникът
да се навре в такива неприятности
не се явява. Чакай да му пратя ли