додето дойде някой от пританите.
МНЕЗИЛОХ (имитира Елена)
Това е Нил с девойките си хубави —
той вместо божи дъжд залива белият
Египет зарад чернорепоядците42.
ВТОРАТА ЖЕНА
Кълна се в светлата Хеката! Шмекер си!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Родина ми е Спарта, многославната,
родител ми е Тиндарей!
ВТОРАТА ЖЕНА
Нещастнико!
На тебе? Той? Фринонд ти е родителят!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Елена зовях.
ВТОРАТА ЖЕНА
Как? Пак жена ли си?
Не си платил за първото превръщане!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Безброй души заради мене паднаха
край струйния Скамандър.
ВТОРАТА ЖЕНА
Как и ти не бе
сред тях!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
И аз съм тук. А моят клет съпруг,
а Менелай не се вестява никъде!
Защо живея?
ВТОРАТА ЖЕНА
По вина на гаргите.
МНЕЗИЛОХ (забелязва Еврипид)
Но сякаш нещо приласка сърцето ми!
Не ме лишавай, Зевсе, от надеждата!
Влиза Еврипид, предрешен като претърпелия корабокрушение Менелай.
ЕВРИПИД (подражава на Менелай)
Кой в тези укрепени двори властвува?
Дано приеме странниците, минали
през буря и през корабокрушение!
МНЕЗИЛОХ (продължава да имитира Елена)
Протей владее в този дом.
ВТОРАТА ЖЕНА
Какъв Протей,
нещастнико? Заклевам се, лъжец е той!
Умря Протей! Години десет минаха!
ЕВРИПИД (продължава)
В коя земя закотвили сме кораба?
МНЕЗИЛОХ (продължава)
В Египет.
ЕВРИПИД (продължава)
Беден аз, къде сме стигнали!
ВТОРАТА ЖЕНА
Ти вярваш ли на тоя непрокопсаник?
Той дрънка! Тук е храмът на богините!
ЕВРИПИД (продължава)
Ами Протей? Той вътре ли е, вън ли е?
ВТОРАТА ЖЕНА
Не, теб те мъчи морска болест, страннико!
Че след като ти казахме „Умря Протей“,
отново питаш: „Вътре ли е, вън ли е?“
ЕВРИПИД (продължава)
Уви, умрял! Къде са го погребали?
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Ей гроба — дето ние сме приседнали.
ВТОРАТА ЖЕНА
Дано да пукнеш, и ще пукнеш сигурно,
че дръзваш да наричаш гроб олтарите!
ЕВРИПИД (продължава)
Защо седиш на таз могила гробищна
с глава покрита, страннице?
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Насилват ме
на син Протеев да споделям ложето.
ВТОРАТА ЖЕНА
Какво тъй лъжеш чужденеца, клетнико?
Той, страннико, дойде при нас измамнишки,
за да краде от златните ни накити!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Да, лай връз мен, отрупай ме с ругателства!
ЕВРИПИД (продължава)
Ей, жено,
коя е тази хлевоуста бабичка?
МНЕЗИЛОХ
Протеевата Теоноя.
ВТОРАТА ЖЕНА (към Еврипид)
Бога ми,
Критила съм, на Антитей, гаргетеца43.
(Към Мнезилох.)
А ти си шмекер!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
оля ти — приказвай си!
Но с твоя брат не ще се свържа никога,
изменяйки на Менелай, съпруга си!
ЕВРИПИД (продължава)
Що думаш? Извърни зеници бляскави!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Свеня се след позора връз челото ми.
ЕВРИПИД (продължава)
Това какво е? Смаян съм, безмълвен съм!
Чий лик съзирам, богове? Коя си ти?
МНЕЗИЛОХ (продължава)
А кой си ти? Еднакъв е въпросът ни.
ЕВРИПИД (продължава)
Ти елинка ли си или тъдявашна?
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Да, елинка. Кажи и ти за себе си.
ЕВРИПИД (продължава)
Приличаш на Елена изумително!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
А ти на Менелай… по зеленчуците!
ЕВРИПИД (продължава)
Да, ти позна последния окаяник!
МНЕЗИЛОХ (продължава)
Дойде най-сетне в моите обятия.
Вземи ме, дръж ме в своите обятия!