Целувам те. Води, води, води ме ти,
вземи ме, бързо!
ВТОРАТА ЖЕНА
Ще се кае, бога ми,
водачът ти — ще го пречукам с факлата!
ЕВРИПИД (Към Втората жена)
Ти пречиш да откарам в Спарта своята
съпруга, дъщерята Тиндареева?
ВТОРАТА ЖЕНА
Аха, и ти си, мисля, непрокопсаник
и негов съучастник! Не току-така
дрънчахте за Египет!
(Посочва Мнезилох.)
Наказание
го чака! Ей притана и стражарина!
ЕВРИПИД
Зле стана! Кротко трябва да отстъпваме!
МНЕЗИЛОХ
Какво да правя, беден аз?
ЕВРИПИД
Спокойствие!
Додето дишам, с тебе ще съм винаги,
щом с мене са безчетните ми хитрости!
МНЕЗИЛОХ
На тая пръчка се не хвана рибица!
Явява се Пританът, следван от Стражар, който носи бич и изтезателна дъска.
ПРИТАНЪТ
Клистен за този хитрец ли говореше?
(Към Мнезилох)
Хей, ти, какво се гушиш? Я, стражарино,
в дъската го стегни и после тук ей на̀
сложи го и пази! Не пускай никого
да доближи до него! Дръж камшика си,
удри, ако пристъпи някой!
ВТОРАТА ЖЕНА
Правилно!
Едва не ми го грабна дени никаквец!
МНЕЗИЛОХ
Притане, умолявам те с десницата,
която, в шепа сгъната, пред подкупа
протягаш, окажи ми милост мъничка,
макар че трябва да умра.
ПРИТАНЪТ
Каква е тя?
МНЕЗИЛОХ
Поискай да ме съблече стражаринът
и гол към стълба да ме върже. Иначе,
с повезка и в шафранено, аз, старецът,
ще стана за посмешище на гаргите,
които ще гостя.
ПРИТАНЪТ
Реши Съветът ни
да бъдеш вързан в тези одеяния,
за да личи за всички, че си никаквец!
МНЕЗИЛОХ
Какво ми стори, ти, шафране! Олеле!
И никаква надежда за спасение!
Стражарят го отвежда. Пританът и Втората жена излизат.
ХОР
Ха сега да започваме нашите игри, обичайни у нас за жените
в часовете свещени на тайния култ на двете богини. И Па̀взон
тези обреди тачи и пости през тях
и той често се моли заедно с нас
от година до друга да може все тъй
да прекарва в по-дълги пости.
Ха напред, пристъпвай леко и кръг извивай,
ха сплети ръка в ръка и в ритъма танцов
нека всяка се носи! С чевръсти нозе пристъпвай. Но хорът ще трябва,
докато във кръг се движи, всичко с поглед да следи.
Също тъй
олимпийския божи род
всяка с песен да прославя и да тачи с бесен танц.
Който пък
чака — в този кът свещен —
аз, жената, да злословя за мъжете, — той греши!
Трябва, да,
както си му е редът,
най-напред със кръшна стъпка да започнем кръгов танц.
Прославяй бога звънколирен44
и лъконосната девица,
девствената Артемида.
Поздрав, о далнострелни,
молим, дай ни победа!
И Хера всемогъща,
достойно да възпеем,
която има дял във всички хорове
и пази ключа брачен.
И Хермес, бога на стадата,
и Пан, и нимфите любезни
моля да ни се усмихнат
благо, нека със радост
в тоя танец да участват!
И тъй, започвай с радост
прекрасен двоен танец!
Напред в игра, жени, по обичая ни,
в деня, когато постим!
Но, хоп, ритмично промени посоката!
Извивай песен ясна!
Хайде, сам води ни,
Бакхе, господарю
бръшланоносни! Аз пък
ще те възпявам с буйни песни!
Ти, Дионисе-Бромий,
сине на Зевс и Семела,
бродиш в планинските дебри,
и те пленяват
нимфите с мили песни,
Ѐвие, Ѐвие, боже,
в твоите всенощни танци!
Гръмва наоколо екот
от китеро̀нските45 дебри,
ридове с тъмно листе
в мрачните сенки,
скални долини тътнат.
Около тебе с буйна
шума бръшлян се вие.
(Хорът се оттегля в дъното на сцената.)
Четвърти епизод
Стражарят се връща заедно с Мнезилох, когото, привързан за стълб, носят Фигуранти. Последните го оставят на едно възвишение и се оттеглят.
44