СТРАЖАРЯТ
Тук може плачеш колкото си искаше.
МНЕЗИЛОХ
Стражарю, моля…
СТРАЖАРЯТ
Няма нужда молиш ме.
МНЕЗИЛОХ
… поотслаби ми клина.
СТРАЖАРЯТ
Туй ще правим го.
МНЕЗИЛОХ
Ох, беден аз! Ти стягаш още повече!
СТРАЖАРЯТ
Ти иска още повеш?
МНЕЗИЛОХ
Оле, олеле!
Дано да пукнеш!
СТРАЖАРЯТ
Мълкай, старец глупаво!
Ще донесъм рогозка, тебе пазим те.
(Излиза.)
МНЕЗИЛОХ
На Еврипид дължа аз тези радости!
(Забелязва в далечината Еврипид, предрешен като Персей.)
Небе! Надежда, Зевсе-избавителю!
Той май не ще ме предаде, загатва ми,
че идвайки в Персеевата фигура,
аз трябва да съм Андромеда. Прочее,
въжетата са тук. Той иде, види се,
да ме спаси. Не би долитнал иначе.
(Имитирайки Андромеда.)
Девойки мои мили,
как мога да си ида,
без да ме види скитът?
Ти, дето ми отвръщаш в пещерите,
ти чуваш ли?
Склони и позволи ми
да ида при жена си.
Безмилостен е, който ме привърза —
мен, клетия страдалец!
Едва избягал от една
изгнила баба, ще умра!
Защото скитът, моят страж,
враждебен, гибелен, стои,
привързвайки ме тук за пир на гарвани!
Ти виждаш, не за весел танц
и не сред дружки тук стоя,
не с урна във ръце,
а в гъсти, здрави мрежи съм заплетена,
жертва на чудовището Гла̀вкет.
И не със брачна песен,
а с песен на верига
за мен, жени, плачете вий.
Че тегля, клета, жребий клет
(горко на мен, горко на мен!),
и други гнусни теглила
от близък свой човек, та моля
с горещ и многосълзен адски вопъл
— ах, ах, ах, ах! —
човека, който ме обръсна пръв,
облече ме в шафрановия плащ
и ме изпрати в този храм,
където са жените.
На моя дял сурови демоне!
О, прокълнат съм аз!
И кой не ще погледне
при тая горест моите страдания?
Нека светилото огнено в етера
нещастния мене затрие!
Вече не искам да гледам безсмъртния
пламък, тъй както вися във веригите,
болка задавя ми гърлото, бързият
път към мъртвите е то.
ЕВРИПИД (невидим, имитира Ехо)
Здравей, девойко мила. Ала татка ти,
Кефея, от когото си захвърлена,
небето да погуби!
МНЕЗИЛОХ
о коя си ти,
която се смили над теглилата ми?
ЕВРИПИД
Оназ глумлива словоповторителка
Ехо, която лани в тези местности
на Еврипид в конкурса бе помощница.
Но ти, дете, си изпълнявай ролята,
плачи горчиво.
МНЕЗИЛОХ
Ти повтаряй воплите.
ЕВРИПИД
Ще се погрижа. Но почни си словото.
МНЕЗИЛОХ
Свещена Нощ!
Колко дълъг е твоят бяг
с колесницата в свода, покрит със звезди
на ефира свещен
през пресветия връх олимпийски!
ЕВРИПИД
Олимпийски!
МНЕЗИЛОХ
Защо Андромеда в такива беди
е затрупана днес?
ЕВРИПИД
Затрупана днес?
МНЕЗИЛОХ
Аз, нещастна, смъртта…
ЕВРИПИД
Нещастна, смъртта.
МНЕЗИЛОХ
Умори ме, старице, със твоя брътвеж.
ЕВРИПИД
С твоя брътвеж.
МНЕЗИЛОХ
Ти се вмъкна при мене, свидетел е Зевс,
нагло!
ЕВРИПИД
Нагло!
МНЕЗИЛОХ
Позволи, драги мой, да си кажа речта.
То е радост за мен. Хайде, спри!
ЕВРИПИД
Хайде спри!
МНЕЗИЛОХ
Хайде, поврага, марш!
ЕВРИПИД
Хайде, поврага, марш!
МНЕЗИЛОХ
Ах, беда!
ЕВРИПИД
Ах, беда!
МНЕЗИЛОХ
Брътвиш ти!
ЕВРИПИД
Брътвиш ти!
МНЕЗИЛОХ
Зареви!
ЕВРИПИД
Зареви!
МНЕЗИЛОХ
Запищи!
ЕВРИПИД
Запищи!
СТРАЖАРЯТ (връща се, като носи рогозка)
Ти какво дрънши?