когато те отвържа, без забавяне,
към къщи, при жена си и децата си.
МНЕЗИЛОХ
Развържеш ли ме, моя ще е грижата.
ЕВРИПИД (развързва го)
Освободен си. Беж, преди стражаринът
да дойде и те хване.
МНЕЗИЛОХ
Точно тъй е, правя го.
Двамата избягват.
СТРАЖАРЯТ (връща се)
О бабишко, как мило твое мишенце,
не лошаво, любезен. Де е бабишко?
Ох, аз умряло! Де отишло старецът?
Ей, бабишко, ей, бабо! лошо правила!
Ей, Артамуксия!
Излъгал баба мен! По-бързо, бягаш ти!
(Вижда на земята чантата си и я рита.)
Ти право шанта: мене прави шантаво.
Ой, ой!
Как правим! Де тоз баба? Артамуксия!
ХОР
Не питаш ли за бабичката с арфата?
СТРАЖАРЯТ
Тъй, тъй! Видял го?
ХОР
Тръгна тя по този път,
а пък един старик я съпровождаше.
СТРАЖАРЯТ
Шафран ли имал старото?
ХОР
Твърдя ти го.
Върви оттук, ще паднат във ръцете ти.
СТРАЖАРЯТ
Проклето баба! Бягам аз по който път?
Ей, Артамуксия!
(Тича надясно.)
ХОР
Върви направо. Де търчиш? Отново ли
оттук ще гониш? Хукнал си наопаки.
СТРАЖАРЯТ
Нещастно аз! Но тишай, Артамуксия!
(Изтичва наляво.)
ХОР
Ха тичай бързо, до̀бър път към гаргите!
Но достатъчно вече играхме за днес,
та за всяка вече е време
да си иде дома. А за тази игра
Тесмофорите с дар
милосърден дано ни даруват!