Тъй сладострастен беше той, че, слушайки,
усетих гъделичкане във задника.
Но, момко — ако ти си момък, — питам те
подобно на Есхил във „Ликургѝята“8,
отде си, женчо? Где ти е родината?
Каква е тази дреха? Туй смешение?
Хем лира, хем одежда жълта! Панделка
и кожа! Сутиен, шишенце с олио9!
Това са толкова несходни работи!
Какво сближава меча с огледалото?
И ти самият как се водиш, мъж ли си?
Къде у тебе грездей, плащ и кундури?
Жена ли си? Че циците къде ти са?
Кажи! Мълчиш? Но щом не даваш отговор,
тогаз да те определя по песните?
АГАТОН
О старче, старче, твоите язвителни
слова дочух, но те не ме засегнаха.
Костюмът ми е съответен с мислите.
Поетът, като пише драми, нужно е
към тях да се пригажда по държание.
Ако създава женски драми, редно е
телесно в женски нрави да участвува.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Ами, когато пишеш „Федра“, яздиш ли10?
АГАТОН
Ако създава мъжки, в организма му
това е налице. Каквото нямаме,
добиваме посредством подражание.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
А пишеш ли за са̀тири11, повикай ме,
с навирен член отзад ще ти съдействувам.
АГАТОН
Но впрочем гледка твърде неприятна е
поет космат и селяндурин. Знай все пак,
че оня Ибик, Анакрѐон теоски12,
Алкей, които вляха сок във песните —
със панделки, по женски, са се носили.
И Фрѝних — ти си чувал, без съмнение —
бил хубав, но и се обличал хубаво.
И драмите му затова са хубави.
Човек твори съгласно естеството си.
МНЕЗИЛОХ
Фило̀къл е грозник и с грозно творчество,
Ксено̀къл е злобник — със злобно творчество,
а Теогнид безлик — с безлико творчество.
АГАТОН
Естествено. Разбрах аз тези работи
и сам поправих себе си.
МНЕЗИЛОХ
Как моля те?
ЕВРИПИД
Ха стига лая. Като почнах работа
на неговата връст, и аз бях същият.
МНЕЗИЛОХ
Блазе ти за такова възпитание!
ЕВРИПИД
Но да река защо съм тука.
АГАТОН
Слушам те.
ЕВРИПИД
„Мъдрецът, Агатоне, може в малка реч
да изрази красиво много работи13“.
И аз, ударен от внезапно бедствие,
дойдох при тебе със молба.
АГАТОН
С каква молба?
ЕВРИПИД
Жените днес, в деня на Тесмофорите,
ще ме погубят, че ги черня в драмите.
АГАТОН
С какво ще ти помогнем следователно?
ЕВРИПИД
Ти всичко можеш. Седнеш ли инкогнито
между жените, както имаш женски вид,
и реч за мене издържиш, избавен съм.
Ти само би говорил по достойния
за мене начин.
АГАТОН
Защо не си поемеш сам защитата?
ЕВРИПИД
Ще ти обадя. Най-напред: познават ме,
па съм и стар, и побелял, с брадище съм,
а ти си краснолик и бял, избръснат си,
гласът ти — женски, нежен си, приятен си.
АГАТОН
Чуй, Еврипиде…
ЕВРИПИД
Да?
АГАТОН
и писа някога:
„Ти с радост гледаш светлината, смяташ ли,
че татко ти не й се радва?“14
ЕВРИПИД
Мое е.
АГАТОН
Тогава не очаквай, че бедата ти
ще носим ние. То ще е безумие.
Каквото си е твое зло, носи си го.
Че трябва да понасяме теглата си
съвсем не с хитрост, ами чрез търпение.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Ти, педеро, си си разтегнал задника
съвсем не с думи, ами чрез търпение.
ЕВРИПИД
Защо се плашиш да вървиш на празника?
АГАТОН
По-зле то тебе ще умра.
ЕВРИПИД
Но как?
АГАТОН
Е как!
Като крадец на нощните им тайнства
и похитител на Киприда — женската.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Я, ти крадец! По-скоро са те минали.
Но все пак твоят предлог е внушителен.
ЕВРИПИД
Какво ще го направиш ли?
АГАТОН
Не ме моли.
ЕВРИПИД
О, триж нещастен аз! Умрях!
МНЕЗИЛОХ
Приятелю,
роднино, Еврипиде, не губи кураж!
11