ЕВРИПИД
Макар и външно, все пак се превърна той
в жена. Но заприказваш ли, то нека е
по женски, убедително!
МНЕЗИЛОХ
ще гледаме.
ЕВРИПИД
Върви сега.
МНЕЗИЛОХ
Не, не, кълна се по-напред
дай клетва…
ЕВРИПИД
За какво?
МНЕЗИЛОХ
По всички начини
да ме подкрепяш в случай на нещастие.
ЕВРИПИД
Заклевам се в дома на Зевса, в Етера16!
МНЕЗИЛОХ
В потомството на Хипократ, по-хубаво…
ЕВРИПИД
Добре, във всички богове! Заклевам се!
МНЕЗИЛОХ
Помни това: заклева се душата ми,
а не езикът, той не знае клетвата.
ЕВРИПИД
Добре, върви. На храма на богините
се вижда знак, той вика на събрание.
А аз си тръгвам.
Излизат.
Сцената се променя: сега тя представя вътрешността на храма на Тесмофорите. Там са се насъбрали Жените, които образуват Хора.
МНЕЗИЛОХ
(Влиза, облечен като жена; дава си вид, че говори на робиня, която го съпровожда.)
Тук, тракийко, следвай ме.
Я виж, тракийко, как свелеят факлите,
що нещо сажди литнали из въздуха!
Прекрасни Тесмофори, допуснете ме
с добро и пак с добро дома върнете ме.
Снеми, тракийко, кошника, вземи оттам
колача, да го жертвам на богините.
Деметро мила, господарко тачена!
Ти, Персефоно! Дай да мога винаги
да те дарувам! Запази ми тайната!
Дано намери дъщеря ми путеста
богат съпруг, макар и тъп, и тиквеник!
Да бъде с ум, момчето ми, пишлето ми!
Къде, къде да седна по-удобничко,
че речите да слушам? Ти отивай си,
тракийко, тука роби не присъствуват.
(Сяда между жените.)
Парод
ЕДНА ЖЕНА
Замълчете! Замълчете! Молете се на двете Тесмофори, тоест Законодателки, на Плутос, на Калигения, на Хранителката на младежта, на Хермес и на Харитите — това наше сегашно събрание и заседание да мине прекрасно и отлично, със много полза за града на атинците и щастливо за самите нас. Нека победи оная жена, чиито дела и думи ще бъдат най-добри за народа на атинците и за народа на жените. Затова се молете и за своето собствено благо. Иѐ, Пеан, иѐ, Пеан, иѐ, Пеан! За наша радост!
ХОР
Приемаме речта и молим
родът на боговете да покаже,
че тя му е приятна.
Зевсе преславни, ти, златолирни боже17,
който владееш свещения Делос,
и ти, всемогъща, светлоока, злато-
оръжна дево18, която живееш
в най-желания град, ела при нас!
И ти, многоименна19, звероубийце,
вейко на златоока Латона,
и ти, почитани Посейдоне,
царю на морските бездни,
напусни дълбините рибообилни20,
бясно разбунени! Щерки на морския Нерей,
нимфи, скитници планински!
Нека златна лира
прокънти със тези наши
молебствия! Да бъде плодоносно
събирането на жените
благородни от Атина!
ЖЕНАТА
На боговете от Олимп — на мъжките
и женските, — и от Пито̀ — на мъжките
и женските, — от Делос — пак на мъжките
и женските, на всички други — молим се!
И ако някой готви зло за женския
народ или пък преговаря с персите
и с Еврипид, за да съсипят някак си
жените, или смята да тирунствува,
или да доведе тиран21, или пък е
издал, че някоя жена откраднала
дете; ако робинята на някоя
жена се разбърбори пред съпруга й
или, като я пратят с вест, подправи я;
или ако любовник мами някоя
и никога не дава обещаното,
ако на мъж подарък прави бабичка,
ако приема да от други някоя
и тъй предава за пари любимия,
ако търговецът или търговката
ни лъжат във парите или в мярката —
да пукнат и самите те, и тяхната
фамилия! А пък за нас — молете се
небето да ни дава всяко щастие!
ХОР
И ние молим с теб: дано
за този град и за народа
молитвите докрай да се изпълнят,
а най-много да сполучат
отличните ораторки, които пък
ни мамят и престъпват тези клетви
тържествени, от жажда за облага
и във вреда на всички нас,
или желаят да смутят
декрети и закон
и съобщават на врага ни
нашите тайни,
или докарват персите у нас
за гибел на страната,
са безбожни престъпници спрямо града.
21
Атѝняните били много чувствителни на темата тирания, името тиран им било омразно, и все пак втората половина на V в.пр.Хр. предлага много примери, когато вождове на демокрацията се държат като тирани, като неограничени монарси.