Выбрать главу

Ти, вседържителю,

Зевсе, потвърди това,

та боговете да ни подкрепят,

макар че сме жени22!

Първи епизод

ЖЕНАТА (в роля на глашатайка)

Хей, чуйте всички! Женското събрание

реши, при председателката Тимоклия,

ораторка — Сострата, протоколчица —

Лизила, да се свика заседание

на празника във чест на Тесмофорите,

на неговия втори ден, на ра̀нина,

когато сме свободни, да разгледаме

проблемата за Еврипид, как именно

да се накаже. Ние всички смятаме,

че е престъпник. Има ли оратори?

ПЪРВА ЖЕНА

Аз.

ЖЕНАТА

        Но сложи венеца на главата си23.

ХОР

Шът! Внимание! Мълчете!

                                                Тази се изкашля

по ораторски. Изглежда,

                                                дълго ще приказва.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Заклевам се в богините, не с някаква

амбиция взех думата, приятелки.

От дълго време страдам аз, нещастната,

когато гледам как сме злепоставяни

от Еврипид, сина на продавачката

на зеленчук24, с безчетни унижения.

Че с кой порок не е натрил челата ни?

Къде не ни е клеветил? Та стигат му

трагически актьори, хор и зрители,

да ни нарича блудници, развратници,

пияници, бъбривки и предателки,

нищожества и напаст за мъжете ни!

А те, едва се върнат от театъра,

и гледат изпод вежди, дирят няма ли

укрит любовник някъде из къщата.

Това, което някога сме вършили,

сега не може. Той внуши на нашите

мъже безброй злини. Плете ли някоя

жена венец, изглежда, че е влюбена.

Събори прибор, шетайки из къщата —

мъжът я пита: „За кого си мислеше?

Бездруго за коринтския ни гостенин25!“

Сестрата болна, ей го братът, казва й:

„Цвета ти ми се вижда подозрителен!“

Нататък. Иска някоя бездетница

да вземе чуждо — просто невъзможно е.

Мъжете край жените си насядали.

Пред старите мъже, които вземаха

девойки, той ни клевети, та старците

не искат да се женят вече, казвайки:

„За стар съпруг жената е владетелка.“26

Заради него запечатват женските

покои вече и поставят лостове,

та ни следят, и най-подир отглеждат си

молоски псета27, ужас за любовника.

И туй простете. Но каквото някога

самички стопанисвахме и вземахме —

брашно, зехтин и вино, — тези работи

са вече невъзможни. Че мъжете ни

ключета тайни носят, мръсна работа,

спартанско производство, с три езичета.

По-рано ние вратнята отваряхме,

поръчвайки халчица за три грошчета.

Но Еврипид, бедата на къщята ни,

научил ги да носят на гърдите си

печатчета със сложна червоядина.

И затова изказвам възглед: как да е

да му измислим смърт — било с отравяне,

било по други някакви си начини, —

за да умри. Туй казвам явно, другото

ще го напишем ний със секретарката.

ХОР

Строфа

Никога не съм видяла

друга толкоз хитроумна,

тъй способна да говори.

Тя приказва справедливо.

Всички облици разгледа,

всичко претегли с ум и с мъдра мисъл,

тя приведе аргументи,

изнамерени добре.

Тъй че, ако заговори

сам Ксено̀къл, син Каркѝнов,

той, в сравнение със нея,

ще изглежда,

мисля, просто празнодумец.

ВТОРА ЖЕНА

И аз излизам с кратичко изказване.

Тя каза всички главни обвинения.

Ще ви река какво сама съм патила.

Умря във Кипър моят мъж, остави ми

дечица пет, които аз едвам-едвам

изхранвах, виейки венци за цветния

пазар. Добре ли, зле ли — преживявахме.

Но ето, той чрез своите трагедии

внуши, че богове не съществували,

и днес не харчим даже половината.

Затуй говоря и съветвам всички ви —

по хиляди причини накажете го!

Дивашки то ни пакости, приятелки,

отхранен сред треви и диви корени28!

Но тръгвам за пазара — трябва двадесет

венци да изплета за мъжки пирове29.

ХОР

В тази реч се проявява

нова доблест, по-блестяща

от онази.

Ей, какви ги набърбори —

все на място, все разумно,

все с една лукава мисъл,

разбираемо и ясно!

Авторът на тази дързост

трябва здраво,

с лихва да ни заплати!

МНЕЗИЛОХ

Това, че като чухте за злините му,

жени, към Еврипид възнегодувахте

и яростта преля, не е за чудене.

И аз сама — заклевам се в децата си —

го ненавиждам, ако съм на себе си.

Обаче да се разберем! Самички сме,

оттук не ще излезе нито думица.

вернуться

22

Последният стих е комическо противоречие със сериозния тон и смисъл на предходното.

вернуться

23

Ораторите в Народното събрание, преди да започнат речта си, поставяли венец на главата си.

вернуться

24

Една от постоянните закачки на Аристофан спрямо Еврипид, срв. напр. заб. 22 към „Ахарняни“ — Аристофан често се глуми над факта, че майката на Еврипид била продавачка на зеленчук.

вернуться

25

Стих из Еврипидовата трагедия „Стенебея“, недостигнала до нас.

вернуться

26

Стих из Еврипидовата трагедия „Феникс“, недостигнала до нас.

вернуться

27

Молоските кучета (от областта Молосия, в Епир) били прочута ловджийска порода.

вернуться

28

Срв. заб. 24.

вернуться

29

Търговията с венци за боговете не върви, но венците за мъжките пиршества спасяват положението.