Защо го обвиняваме чак толкова
и ни тежи, че сочи прегрешения
две-три, когато с хиляди ги имаме?
Мълча за други, ще река за себе си —
аз имам сума грехове. Най-страшен бе
грехът, когато трети ден бях женен,
а пък до мен мъжът ми спеше. Имах аз
приятел, който, като бях момиченце
седемгодишно, ми отне моминството.
Та той от страст зачука на вратата ми.
Разбрах и тайно слязох от постелята.
Мъжът ми пита: „Де отиваш?“ Казвам му:
„Стомах ме вие, мили мъжо, зле ми е,
та в нужника отивам.“ — „Е, върви тогаз!“
И той застрива хвойна, копър, мащерка.
Залях с вода, за да не скърцат, пантите,
и ей ме при любовника. Изклати ме,
прегъната до вънкашния жертвеник
и хваната за лавъра му. Виждате,
туй Еврипид не го е казвал никога.
Не казва също как се клатим с робите,
с конярите, когато друг си нямаме,
ни как, след като нощем сме се връткали,
чеснов лук дъвчем сутрин, та дохождайки
от пост мъжът, като надуши чесъна,
да не помисли нещо лошо.
(Към една съседка.)
Гледаш ли,
не го е казал! Дрънкал е за Федра ли?
Какво ни е на нас? Ала не казва той
как някоя жена, като показвала
на своя мъж наметката си — гледай я
на светлото! — облича си любовника
във нея и го пуща — туй не казва, де!
А зная друга — десет дена викала,
че ражда, и накрай купува бебенце.
А пък мъжът й тича за лекарствата,
по-бързо да роди. Донася бабичка
в гърне детето, пълна му устичката
със мед, да не пищи. По знак на бабата
онази вика: „Бягай, мъжо, почнах май
да раждам!“ А пък то — детето, ритнало
гърнето. Той, мъжът, изтичал радостен,
тя дръпнала меда, детето ревнало.
И тая мръсна бабичка изтичала
с усмивка към съпруга и му казала:
„Роди ти лъвче, лъвче, твое копие,
във всичко като тебе, и пишлето му
е също като твоето — шишарчица!“
Нима не вършим тази подлост? Вършим я!
След туй от Еврипид се възмущаваме,
макар че не търпим според делата си!
ХОР
Чудно нещо е това!
Откъде се взе пък тая?
И коя земя отхрани
тази твар дебелоока?
Тя, коварната, сред бял ден
тъй безсрамно го приказва!
Никога не бих го сметнала
за възможно между нас!
Всичко е възможно вече!
Има стара поговорка:
Надзърни под всеки камък,
че току-виж,
те ухапал… ретор скрит30!
Жените са безсрамници, природно са такива,
и няма по-голямо зло от тях, освен… жените.
ПЪРВАТА ЖЕНА
В Аглавра31 се заклевам аз, жени, не сте с ума си.
Какво, магьоса ли ви тя, или пък нещо друго,
че я оставяте така да дрънка тая чума
за всички ни? Коя от вас желае… ако няма,
с робините ще донесем самите ние пепел,
ще й ощавим тази част, за в бъдеще да знае,
самата като е жена, жените да не хули!
МНЕЗИЛОХ
Не тази част, не, не, жени! Ако законът дава
да се изкажем до една, като жени свободни,
та казах аз за Еврипид каквото смятам право,
нима оскубана от вас ще бъда аз отплата?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Не трябва ли да си платиш? Та ти едничка дръзна
да се застъпиш за мъжа, направил много пакост
на нас, измисляйки със цел сюжети с разни лоши
жени, представя Федри той и Меланипи! Няма
у него Пенелопа, не, защото е почтена!
МНЕЗИЛОХ
Причината я зная аз: че няма Пенелопи
между сегашните жени, а до една са Федри.
ПЪРВАТА ЖЕНА
Вий слушате, нали, жени, с какво наново тази
негодница ни клевети!
МНЕЗИЛОХ
Не съм изрекла още
докрай това, което знам. Да кажа ли и друго?
ПЪРВАТА ЖЕНА
Но нямаш вече! Преди миг изтърси всичко лошо.
МНЕЗИЛОХ
Не, не, и хилядната част не съм изрекла още!
Не казах, видиш ли, това: как, с гребена в ръката,
си точим с този инструмент от виното32…
ПЪРВАТА ЖЕНА
Да пукнеш!
МНЕЗИЛОХ
… от Апату̀риите как раздаваме месото
на сводници, а пред света — уж котката…
ПЪРВАТА ЖЕНА
Ох, дрънкаш!
МНЕЗИЛОХ
… или как друга своя мъж със брадва умъртвила —
не казах. Как с треви една мъжа си подлудила,
как друга в банята си гроб направила…
ПЪРВАТА ЖЕНА
Да треснеш!
30
Според схолияста тук се пародира песен, в която се казвало: „Пази се, драги! Под всеки камък има скорпион!“