Александра Маринина
Жертвата неизвестна
Ние носим отговорност за онези, които опитомяваме.
Глава 1
В очите на Ира Милованова се четеше страх. Това изражение се появи в погледа й преди месец и оттогава не слизаше от лицето й. Точно преди месец нейната бивша снаха и близка приятелка Татяна й заяви, че ще се мести в Москва. Разбира се, работата и навиците в живота са нещо прекрасно, но човек все пак не бива да прекалява. Мъжът на Татяна живееше в Москва и на двамата им беше много тежко един без друг. Пък и изобщо…
— Какво изобщо? Какво изобщо? — крещеше Ира, едва сдържайки сълзите си. — Как ще живея без теб? А за мен помисли ли? Какво ще правя, когато заминеш?
Естествено проблемът не беше в това, че Ира няма да има с какво да се занимава, след като Татяна заминеше, и би започнала да вехне от скука и безделие. Макар тази опасност също да съществуваше. Навремето братът на Ирина Милованова бе първият мъж на Татяна Образцова. После те се разведоха и той предпочете да замине за Канада, където се установи за постоянно. Ала за новия живот в процъфтяващия Запад му трябваха пари, и то много. А той можеше да ги получи само по един начин — като продаде тристайния им апартамент в центъра на Санкт Петербург. Според неговия замисъл след продажбата Татяна трябваше да се върне да живее при възрастния си баща, което тя — ако сложеше ръка на сърцето си — не искаше да прави. За апартамента в центъра на града можеха да се вземат доста прилични пари. Вярно, бившият съпруг трябваше да даде половината от тях на Татяна, тъй като апартаментът бе купен след сключването на брака им и по тази причина се смяташе за съвместно придобито имущество. Тогава се взе следното решение, което сега изглежда странно, но въпреки това в онзи момент се хареса на всички. Да не пипат тристайния апартамент, а вместо него, да продадат хубавия и ремонтиран наскоро апартамент на Ира. Ира щеше да се премести при Татяна и да живее заедно с нея. В тристайния апартамент нямаше да им бъде тясно. От психологическа гледна точка дамите щяха да се чувстват прекрасно заедно, тъй като се познаваха и дружаха от много години. С течение на времето Татяна щеше да купи на зълва си нов апартамент, който нямаше да е по-лош от предишния й. Под глагола да купи се подразбираше, че Ира ще се занимава с домакинството и изобщо ще поеме върху плещите си всички битови грижи, тъй като Татяна нямаше нито сили, нито време за това. А освободената от дребнавото ежедневие Татяна усилено щеше да пише криминални романи, за да може със събраните хонорари да закупи на зълва си апартамент. В тази ситуация имаше пряка зависимост: ако сестрата на бившия й мъж не беше до Татяна, тя нямаше да намира време да пише книгите си, което означаваше, че възможността да печели пари от литературните си занимания бе непосредствено свързана с присъствието на Ира и нейната активна стопанско-икономическа дейност.
Взимането на това рисковано решение скоро оправда замисъла си. Ако преди Татяна можеше да си позволи да съчинява криминалните си повести само по време на отпуска, то преместването на Ира Милованова при нея й освобождаваше време както през почивните дни, така и вечер. От млад автор, който дава надежди, Татяна Образцова, издаваща произведенията си под псевдонима Татяна Томилина, бързо си завоюва място в петорката, а сетне и в тройката на най-добрите криминални писатели в Русия. Поне така излизаше според всевъзможните рейтинги. Пък и хонорарите, които получаваше, също потвърждаваха този факт.
До заветната сума, която щеше да й позволи съвсем конкретно да мечтае за нов апартамент, ремонт в европейски стил и елегантни мебели, оставаше съвсем малко. И ето че изведнъж Татяна заяви, че се кани да се премести при мъжа си в Москва.
— Ама защо се разстройваш? — смееше се тя в отговор на хленченето на Ира. — Нали големият апартамент в центъра на града остава за теб! Няма защо да се занимаваш с покупката на нов апартамент, и мебели си имаш, и засега няма нужда да правиш ремонт. Живей си в този палат и бъди щастлива. Пък би могла да подредиш и личния си живот.
— На какво да се радвам? — хлипаше Ира. — Докато бях с теб, непрекъснато работех, сутрин се събуждах и бях наясно какво и как трябва да свърша днес. А най-важното беше, че всяка минута знаех защо и в името на какво правя всичко това. Имах цел. А сега — какво?
— Е, Ира — поклати с укор глава Татяна, — това все едно рано или късно щеше да се случи. Щях да събера пари за твоя апартамент, ти щеше да се преместиш в него и да заживееш сама. Нали не можем да живеем двете заедно до дълбока старост!