Выбрать главу

— Слушай — попита най-неочаквано тя, — а защо въпросът за генералното пълномощно изплува чак при теб? Да не би следователят, който е поел пръв делото, да не се е занимавал с това?

— Не зная — махна с ръка Чудаев, — не съм се впускал в подробности. Не ми беше до това.

Татяна се прибра в кабинета си и отново отвори папката с материалите по следствието. Да, ако се съдеше по протоколите, по време на първите разпити въпросът за генералното пълномощно изобщо не беше повдиган. Защо ли? Нима следователят е бил съвсем неопитен? Или пък разсеян?… Тя прочете фамилията му и се подсмихна. В момента въпросният първи следовател си бе взел поредния отпуск. Явно бе поел делото преди заминаването си, през последните си работни дни, и бе вършил всичко през пръсти. Добре де, той ще се върне от отпуск и тя ще го попита. Може би колегата бе задавал този въпрос на следствения, но му се е сторило, че отговорът не заслужава внимание и затова просто не го е вписал в протокола.

* * *

Бяха изминали две години от момента, в който Сергей Суриков с обида и недоумение осъзна, че 84-годишната старица разбира и знае за живота много повече, отколкото той. Ако имаше къде да отиде и къде да живее, той просто щеше да си тръгне оттук заедно със своето недоумение и с утешението, че така му се е сторило и че това просто е невъзможно. Но той нямаше къде да се дене и остана при София Иларионовна Бахметиева, като всеки ден и всеки час усещаше собствената си непълноценност. Отначало това го ядосваше и дразнеше. Едва успяваше да преодолее постоянно пораждащото се у него желание да я сложи на мястото й и грубо да я прекъсне с някоя просташка фраза от типа на: „Я не ми се прави на много умна!“ Думите дори вече бяха на езика му и той всеки момент щеше да ги изговори, но се възпираше навреме, защото след такова нещо тя можеше и да го изгони. Тогава какво щеше да стане с обещания му апартамент? Би било жалко да пропусне такава възможност.

А София сякаш не забелязваше злобата и яда му и продължаваше да разговаря с него като с равен. Жената много обичаше да поразсъждава за това, че човечеството вече е изчерпало интелектуалния си потенциал.

— Човекът — казваше тя — сега може само да открива онова, което преди не е познавал. Например във физиката или в химията, или в астрономията. Но в хуманитарните науки вече нищо не може да бъде измислено. В момента само ни се струва, че са измислили нещо ново, а всъщност всичко вече отдавна е измислено и описано.

Серьожа продължаваше да не разбира всичко, което тя му казваше, но за всеки случай я молеше да му даде пример, надявайки се, че благодарение на този пример той ще осмисли нещата по-лесно.

— Например — отговаряше му тя, криейки в ъгълчетата на беззъбата си уста ироничната си усмивка, която Сергей за щастие не забелязваше, — според известното течение в психологията, което се нарича гещалтпсихология1, човек помни най-добре недовършената си работа. А работата, която вече е свършил, бързо се изтрива от паметта му. Това са го написали в средата на XX век. И смятат, че са открили някаква закономерност. А още в началото на XIX век Александър Сергеевич Грибоедов е написал: „Сложи му подпис — и пада от плещите ти.“ Правилно е написал. Какво има да й мислиш на свършената работа? Тя вече е свършена и край на въпроса. А недовършената непрекъснато изплува в паметта, човърка човека, не му дава мира, кара го да се съмнява. Ами ето ти един съвсем прост пример. Човек присъства на някакъв официален обяд, на който поднасят 15 различни блюда. Той изяжда всичките, а едно — не успява. Едва го е опитал, хапнал е само една лъжица, но в този момент сменят чиниите. Попитай този човек след един месец какво са сервирали на въпросния обяд и той няма да си спомни за половината блюда, а за онова, което не е успял да изяде, непременно ще си спомни. Ще си го спомни и след една година, и след две години, макар че дори вече ще е забравил за онзи обяд. Всичко ти се струва простичко като таблицата за умножение, нали така? Ето, аз ти го разказвам и ти всичко разбираш, защото в живота всичко това е толкова естествено и като че ли не може да бъде другояче. А те му викат гещалтпсихология! Било нова наука! А на тази наука целият й смисъл е в това, че са измислили нова дума, за да нарекат с нея старата истина. Затова казвам, че интелектуалният потенциал вече се е изчерпал.

вернуться

1

Идеалистическо направление в западноевропейската психология, възникнало в Германия в началото на XX век. — Б.р.