И ето че това време настъпи. И стана ясно, че нещата не стоят чак толкова просто. Сега Татяна се обвиняваше за лекомислието си, за това, че не настоя на своето и не накара Ира да започне работа, а също и за това, че никога не бе смятала за допустимо да се намесва в личния й живот. А щеше да е по-добре, ако бе проявила нетактичност и се бе намесила, ако бе успяла да я накара да се омъжи навреме и да роди дете. В такъв случай сега Ира нямаше да гледа Татяна с тези изплашени очи и нямаше да я пита: „Какво ще правя без теб? Какво ще правя, когато ти заминеш?“
Естествено Татяна не получи подкрепата на началството си. И това не беше трудно да се разбере, защото и бездруго нямаше кой да работи, а когато такива специалисти като Образцова напускаха службата си, положението направо се сриваше. Разговорът на Татяна с полковник Исаков бе тежък и остави у нея неприятно чувство.
— Колко просто стоят нещата при вас! — възмути се полковникът. — Изведнъж сте решили, че трябва да се преместите в Москва. А кой ще работи тук?
— Не разбирам — малко изненадано каза Татяна. — Искате да кажете, че не ме пускате, така ли?
— Разбира се, че не ви пускам. Кажете ми, ако обичате, от къде на къде трябва да ви пусна? Хайде, обяснете ми, защо сте решили, че ще ви пусна? И през ум не ми минава. Ще продължите да работите тук.
— Григорий Павлович, но аз се омъжих и искам да живея със съпруга си. Според мен това е нормално желание и не е забранено от закона. Вие не можете да ме задържите в Петербург.
— Защо да не мога? Мога. Мога и още как! Кой е казал, че съпрузите трябва да живеят там, откъдето е мъжът, а не жената? Нека вашият мъж се премести тук, щом като непременно искате да живеете заедно! Разбрах, че е бивш служител на милицията, така ли е?
— Да, така е.
— Щом е така, и тук ще се намери работа за него. Тъй че не се занимавайте с глупости, уважаеми следователю Образцова, а вървете да работите.
— Но, Игор Павлович… Несправедливо е. Пуснете ме.
— И през ум не ми минава. Вие сте офицер, бъдете така добра да изпълните заповедта. Вървете да работите!
Татяна не бе очаквала такъв развой. Разбира се, допускаше, че решението й да напусне работата си в Управлението на вътрешните работи в Санкт Петербург няма да бъде посрещнато с аплодисменти, но не предполагаше, че ще получи директен, бърз и груб по форма отказ. Беше се подготвила да чуе упреци, съжаления и какво ли не, но в никакъв случай — отказ.
След като поразсъждава върху ситуацията, Татяна осъзна, че ще трябва да търси заобиколни пътища. Реши да се обърне към един от заместниците на началника на управлението, с когото бяха следвали заедно в Юридическия факултет. Никак не й се искаше да ходи при него. Навремето, когато бяха във втори или в трети курс, Татяна имаше с него пламенна, но краткотрайна връзка, която, кой знае защо, бе оставила в душата й неприятни спомени, макар че между тях всъщност не се бе случило нищо лошо. Татяна избягваше да се среща с този човек, което не можеше да се каже за него. При всеки удобен случай Игор Величко се отбиваше при Татяна Образцова да размени няколко думи с нея. И сега, когато тя отиде при него, Величко много се зарадва, помоли секретарката си да им донесе чай и бисквити, изслуша внимателно Татяна и дълго се смя.
— Таня, ама ти като че ли си паднала от Луната! Какво ти става, да не би никога да не си сменяла работното си място?
— Не, само съм се издигала в йерархията. Защо питаш?
— Защото той винаги прави тези номера. Всички са минали през това. Никой не може да накара Гриша да те пусне. Никой, освен министъра. За целта трябва да напишеш рапорт до министъра на вътрешните работи с молба да ти разреши да се преместиш от Петербург в Москва във връзка с встъпването ти в брак с жител на столицата. И ако поиска, министърът ще сложи върху твоя рапорт резолюция: Разрешавам. Но забележи — ако поиска. Ако не поиска, може да напише например следното: На вниманието на началника на Управлението на вътрешните работи в Санкт Петербург. А то означава, че ще стане онова, което реши генералът. И тук целият въпрос е кой има по-тесни връзки с нашия генерал — Гриша или ти. Може да има и трети вариант. Министърът да се направи, че твоят рапорт не съществува. Естествено на самия министър изобщо не му пука за теб, ти не си му никаква и той не те познава, но пък има референти и помощници и твоят рапорт спокойно може да потъне в техните бюра или случайно да попадне в неподходящата папка. Всичко зависи от това кой за какво моли. Тъй че в момента ти изцяло си в ръцете на твоя началник Григорий Павлович Исаков. Обаче Гриша се досеща, че ти може и да нямаш връзки с министъра, но не се знае дали твоят мъж също няма. Той може и да има. И неговите връзки дори може да са много тесни. Тъй че все едно — рано или късно ще му се наложи да те пусне. Ако не даде съгласието си още в първия момент, ти ще започнеш да пишеш рапорти и молби и въпреки всичко ще получиш разрешение.