Значи трябваше да замине за Петербург. Но не се знаеше дали Гордеев ще й разреши. Въпреки опасенията й, Житената питка я пусна, макар че много строго й заповяда да не губи излишно нито час.
— Само за един ден! — отряза той. — Тук ми трябват хора. Качваш се във влака, пътуваш една нощ натам, свършваш си работата за един ден и през нощта се връщаш обратно. Пускам те при това условие.
Разбира се, тя би могла да се справи за това време. Само трябваше предварително да открие Фьодор Николаевич Макушкин и да се разбере с него за конкретен ден на срещата им, за да не губи време напразно. Иначе Настя можеше да се появи в града на Петър Велики, а човека да го няма, да е заминал нанякъде или да се е разболял и да не може да я приеме. Налагаше й се да се обърне към Татяна, защото Настя нямаше други подходящи познати в Петербург.
Успя да намери съпругата на Владислав Стасов на работното й място. Татяна си записа координатите на бившия следовател и обеща да й се обади вечерта, за да й каже какво е станало.
След обаждането на Настя Каменская в главата на Татяна започна да се избистря план. Естествено той беше повече от странен, но тя не можа да измисли нещо по-добро. Страхуваше се много. Докато се занимаваше с протоколите, арестите, постановленията, очните ставки и прочее процесуални действия, тя непрекъснато мислеше как да си свърши работата и да изчезне оттук. Системата от действия, които трябваше да извърши, все повече и повече се усложняваше. Тя трябваше не просто да изчезне оттук, но да обезопаси и Ира. Защото Татяна щеше да замине, а Ира да остане в този град. Трябваше окончателно да си изясни въпроса кой е убил София Иларионовна Бахметиева. Трябваше по възможност да завърши разследването на делата, които й бяха възложили да доведе докрай. Трябваше да събере материалите за онези, които имаха нещо общо с фиктивното пълномощно. Трябваше… трябваше… трябваше… Налагаше й се да свърже всички тези трябваше в стройна последователност от действия.
Оказа се, че беше много лесно да изпълни молбата на Настя. Фьодор Николаевич Макушкин живееше на стария си адрес, не беше заминал никъде, не беше болен и с удоволствие се отзова на молбата да си поговори със следователя от следствената служба в Москва.
— Разбира се — боботеше той в слушалката, — нека да дойде тук, ще се радвам да споделя старите си спомени. Много ми е приятно, когато някой се интересува от архивите, сега това се случва толкова рядко.
— Кога е удобно да ви посети? — попита Татяна.
— Когато иска. По всяко време.
Когато иска. Ето още една крачка в очерталия се постепенно план. Само да не сгрешеше с Исаков. Цялата й надежда беше в него. Беше труден човек, беше много особен по характер и успя да се възползва от посещението й при Величко. Но свадливият характер не означава непочтеност. Татяна не виждаше друг изход. Тя беше жена до мозъка на костите си, мислеше по женски и действаше по женски. И се страхуваше също по женски, ирационално, не от нещо конкретно, а от всичко изобщо. Точно затова притежаваше способност да поема необмислен риск, тъй като не стъпваше на логиката, а на интуицията си.
Вече беше 7 вечерта, когато тя влезе в кабинета на Исаков.
— Слушам ви, Татяна Григориевна — избоботи той, без да вдига глава от книжата си. — Надявам се, че сте дошли да доложите за приключването на някои от делата, които ви бяха възложени.
— Не, Григорий Павлович, дойдох по един по-сериозен въпрос. Имам нужда от вашата помощ. И от вашата защита.
Исаков благоволи да вдигне глава от изписаните листове и се вторачи в нея с недоволен вид.
— За какво става дума? Защо ви е защита? Някой напада ли ви?
— По-лошо. Григорий Павлович, имаме голям проблем. Групата, която печели от присвояването на апартаменти, има свои хора в нашето поделение.
Исаков чак се задави от възмущение:
— Давате ли си сметка какво говорите? Какво основание имат вашите думи?
— Никакво. Засега това са само подозрения. Зная как да ги проверя и какво трябва да направя. Но се страхувам. Нали виждате, Григорий Павлович — съвсем честна съм пред вас. Страхувам се. Аз съм жена и се страхувам. Разберете ме като човек, наскоро се омъжих, искам да имам дете и се каня да се преместя при мъжа си в Москва. Не желая с мен да се случи онова, което се случи с Панкратов. Не мога да се защитя сама.
— Какво общо има с всичко това Панкратов? Татяна Григориевна, просто не ви разбирам.
— Готов ли сте поне да ме изслушате?