— Да, ако обичате. Слушам ви много внимателно. Само че имайте предвид, че ако сте замислили някаква измама да измъкнете личното си дело и да изчезнете колкото може по-бързо в Москва, това няма да стане.
Татяна говори дълго. Подготвя се за този разговор половин ден, като построяваше наум ясни, лаконични и убедителни фрази.
— Когато Панкратов е водил делото за убийството на Бахметиева, в него е имало данни за това, че генералното пълномощно е съставено на името на Суриков. Когато делото е отишло при другия следовател — при Чудаев, тези материали са изчезнали от него. Протоколите са били пренаписани, подписите — фалшифицирани, а пълномощното е изчезнало. Появило се е съвсем друго пълномощно, на името на съвсем друг човек. Този факт оправдава до известна степен Суриков, защото отхвърля мотива за неговата користна заинтересованост от смъртта на Бахметиева. Кой е направил тази фалшификация? С каква цел? С цел да измъкне Суриков? Или с цел бързо да завърти замяната и продажбата на апартамента? Самият факт говори за две неща. Първо, че в това са замесени наши служители и най-вероятно — не само наши. Второ, че системата е отработена до най-малката подробност и моментално дава резултат. Успели са много бързо да направят пълномощното, което означава, че си имат свои нотариуси. Тези нотариуси поставят подпис и печат на документ, който не е подписан лично от упълномощителя в тяхно присъствие. Имат и свои хора, които моментално подготвят документацията за замяната или за покупко-продажбата. Дори по очевидно фалшиви документи. Казано с две думи, групата е голяма. И следователят Чудаев е непосредствено свързан с нея, както и още някой от нашите.
— Защо? Защо сте решили, че е свързан и още някой?
— Здравият разум ми го подсказва. Цялата тази афера не би могла да бъде извършена без знанието и съгласието на Суриков, нали така? Но някой е трябвало да си поговори с него и да му обясни всичко. Да го предупреди за другото пълномощно, да измисли историята с размяната на апартаментите. Това няма как да е бил Чудаев. Разберете, Григорий Павлович, следователят не може да води такива разговори със следствения, опасно е. Суриков знае името му, а също така знае, че той е следовател. Ами ако нещо се случи или той се изпусне? Със Суриков би трябвало да са разговаряли хора, които той не познава, но на които би повярвал. Хора в униформа. И не в присъствието на следовател. Например служители от следствения арест. Или детективи. А след като извърши необходимите манипулации, следователят мирно и кротко би довел делото докрай — и точка по въпроса.
— Излиза, че самият аз съм му попречил, като съм прехвърлил делото на вас? — попита най-неочаквано Исаков.
„Така излиза — отвърна му наум Татяна. — И аз непрекъснато си мисля за това. Ако вие, Григорий Павлович, бяхте замесен в това, за нищо на света нямаше да ми прехвърлите делото на Бахметиева. Щяхте да го оставите на Чудаев и търпеливо щяхте да чакате, докато той докаже виновността на Суриков. Или неговата невинност. И без това други заподозрени няма. А вие ми прехвърлихте делото, защото Чудаев не се е справял и защото е затрупан с други, по-сложни, неотложни и важни дела. Постъпили сте като нормален ръководител, а не като участник в престъпна групировка, заинтересован от укриването на подправените и фалшифицирани материали по делото. Иначе вие никога нямаше да отнемете делото на Чудаев.“
— Да, Татяна Григориевна, лошо съм ви накиснал — усмихна се тъжно Исаков. — Ако се окаже, че всичко е така, както вие ми го разказвате, излиза, че съм забъркал една беззащитна жена в едно толкова гадно дело. Права сте, няма защо да се занимавате повече с това.
Сърцето на Татяна силно заби. Нима се бе излъгала? Какво означаваха тези думи? Че не бива да рови надълбоко и да си завира носа, където не трябва?
— Налага се да ви измъкнем от тази работа — продължаваше в същото време Исаков. — Но ползата трябва да е взаимна. Вие, Татяна Григориевна, сте добър следовател. Мога да ви се притека на помощ и да ви подам ръка. А вие ще ми се отплатите за това.
— Как? — попита тя, като едва успя да размърда пресъхналите си устни. „Опитва се да измъкне рушвет от мен, мръсникът. Или е решил да ме замъкне в леглото? Господи, в какъв змиярник работя! И защо бях толкова глупава да се дърпам? Отдавна трябваше да се преместя в Москва, Стасов цяла година ме убеждава.“
— Вие ще завършите делото за убийството на Бахметиева. И ще измъкнете от това момченце — Суриков — всичко, което има връзка с фалшифицираните документи. Кой, кога и за какво е разговарял с него и какво са му обещали? Какво е станало с апартамента на Бахметиева? Накратко — вие трябва да научите всичко възможно.