— Но нали ви казах, Григорий Павлович — рече отчаяно Татяна, — че се страхувам. Страхувам се. Да не би да искате и с мен да се случи същото, каквото се случи с Роман? Вече се опитах да поговоря с Чудаев и да разбера от него коя е тайнствената и неуловима Голдич. Вярно, повече не съм се връщала към този разговор, но той може да се притесни. Вече се разкрих, издадох подозренията си, разбирате ли? Просто мога да не доживея до утре.
— Ще доживеете. Това не става чак толкова бързо, повярвайте на опита ми. А вие, от своя страна, побързайте. Не протакайте. Колкото по-бързо го направите, толкова по-бързо ще заминете.
— Добре! — каза решително тя. — В такъв случай и вие ще трябва да се съгласите с моето предложение. Искането за моето лично дело ще дойде по човек в близките дни. Аз ще ви го дам и срещу това ще получа в ръцете си личното си дело. Нека да го запечатат, както се полага. Щом получа от Суриков всички необходими показания, ще замина още същата седмица. И повече няма да се появя тук. А когато пристигне искането за моето преместване, вие ще подпишете заповедта. И без разните му там обходни листове и прочее глупости. Справките за длъжностите и заплатата ми ще изпратите в Москва по пощата. Така става ли?
Исаков я погледна с любопитство:
— Ама вие не сте чак толкова беззащитна, колкото искате да се изкарате. В гласа ви има доста голяма доза жестокост. Добре, ще постъпим така, както предлагате. Донесете запитването и ще получите личното си дело на ръка. Но и през ум да не ви е минало да хитрувате, Татяна Григориевна!
— Какво имате предвид?
— Това, че бихте могли да си измислите цялата тази история, за да ме размекнете и аз да ви разреша да си тръгнете колкото може по-рано. На вас ви е възложено разследването по редица дела и аз допускам, че може би вие просто не искате да се занимавате с тях и затова се опитвате да ме изпързаляте. Преди да се качите във влака или в самолета, искам сам да видя каква информация сте успели да съберете лично от Суриков или по друг начин. Едва след това ще можете да заминете. Затова ще внеса една корекция във вашия блестящ план. Сам ще взема личното ви дело от отдел „Кадри“ и то ще стои при мен. Ако не ми донесете доказателства, няма да го получите. Е, какво ще кажете? Съгласна ли сте?
— Навярно нямам друг избор, освен да се съглася.
— Разбира се, че нямате. Това е, Татяна Григориевна, да смятаме, че сме се разбрали. Не ви задържам повече.
Татяна излезе от кабинета на Исаков с пламнали бузи. Разговорът й струваше скъпо. Нищо, сега ще облече своето тънко палто, ще излезе навън и ще се поохлади. Проклет човек е този Исаков, но всъщност не е чак толкова лош.
Татяна прибра книжата в сейфа, намота около врата си яркия копринен шал и изведнъж си спомни, че забрави да се обади на лекарката си. Трябваше да го направи още вчера. Ама че е заплес!
Набра набързо телефонния й номер. Разбира се, лекарката вече не беше на работното си място, защото наближаваше седем и половина. Татяна й се обади вкъщи:
— Ана Степановна, аз съм — Образцова. Извинявайте, че ви безпокоя вкъщи, но не ви заварих на работното място.
— Няма нищо, Таня — отзова се добродушно Ана Степановна, която познаваше Татяна от много години, още от времето, когато тя се омъжи за пръв път.
— Бременността ти е отскоро, от шест седмици, тъй че няма нищо спешно, ако вземеш друго решение.
— Значи все пак съм бременна? — измърмори Татяна.
— Нали веднага ти го казах, но ти не повярва и настоя да направим изследвания. Имам око-рентген.
— Добре, Ана Степановна, ще си помисля какво да правя.
— Помисли си, помисли си — съгласи се лекарката. — Още имаш време.
Татяна седна отново край бюрото и започна да набира един дълъг междуградски телефонен номер. Обаждаше се на мъжа си.
— Стасов, можеш ли спешно да получиш искането за моето лично дело?
— Мога да се опитам. Колко спешно?
— За вчера.
— Не разбрах…
— Шегувам се. Дима — Татяна беше единствената сред всички познати на Владислав Стасов, която го наричаше Дима, а не Владик или Славик, — трябва да стане много бързо. Ако може, още утре.
— Таня, не мога да повярвам на ушите си! Да не би твоят началник-изверг да се е съгласил да даде личното ти дело още сега? Нали ми каза, че те е вързал най-малко за още един месец?
— Обстоятелствата се промениха. Дима, обади се на Настя и й кажи, че съм се разбрала за всичко и че може да дойде тук, когато си поиска. Става дума за онова, за което тя ме помоли. А сега ще стане дума за това, за което те моля аз. Вземи искането и го дай на Настя, тя ще ми го донесе. По-нататък. Желателно е тя да дойде колкото може по-бързо, най-много след два дни. Не по-късно. И да остане тук два дни. Разбра ли? Два дни. Имам нужда от нейната помощ, но не ми е удобно да я помоля. Все пак с нея не сме чак толкова близки. Много разчитам на това, че тя ще се вслуша в твоята молба.